Начало > метажурнал > Краят на Sah War’s blog…

Краят на Sah War’s blog…

Да, прочели сте правилно заглавието и не сте слепи, реших да прекратя блога си поради години бездействие в него и липса на нови статии.

С годините и натрупания опит, преживявания и с промяната на възгледите ми, огромната част от този блог ми изглежда анахронистична и отразяваща минал етап от живота ми, който говори за предишните етапи на младежката ми наивност. Нещата се менят, а и аз с тях, а развитието на човечеството става все по-извратено и бездушно, поради което блоговете губят част от чара си, пък и обаятелността и цененето на личното творчество у нас са ниско ценени и често остават неразбрани като идеи, затова и немалка част от българските блогове са доста долнопробни, с извинение, поради общото ниско ниво на интелект и у читателите им, и у пишещите ги (да, и този блог има големи късове от некачествени неща, не си въобразявам, че съм „велик“ писател или нещо подобно).

Бързо намаляващият брой хора, които са от български произход, говорят и пишат грамотно на български, и са поне донякъде качествено (само)образовани, допълнително ме обезкуражава да пиша (за) каквото и да е (не че не се намира за какво да се пише, напротив, темите са безкрайно много), пък и мислещите у нас или са вече изчезващ вид, или (когато се намират въобще) са я англофилско настроени българофоби от младите поколения, изучени в чужбина и възприели средностатистическата европейска арогантност и чувство за вътрешно интелектуално превъзходство,  с криворазбрани представи за „нуждата от ударна и скоростна модернизация на България чрез дословно безмозъчно копиране на всичко от (западащия) Запад“ и без каквото и да е чувство за поне малко вътрешен патриотизъм, я са кабинетни учени със строги традиционалистки възгледи и ограничен (също както и предишната група, но от по-друг тип мисловни деформации) светоглед и възгледи, я са бъдещи имигранти с проевропейско фалшоморално мислене, които подхранват у себе си чувство за дълбока ненавист към всичко българско само заради мизерията и духовно-интелектуалната разруха в България и националния нихилизъм в последните над 75 години.

Но да се върнем на основната тема, за да направя едно важно уточнение. Самият уебсайт ще остане наличен онлайн, но само като архив. Последното го правя, защото електронният формат позволява сравнително лесно (но ненадеждно в дългосрочен план) съхранение на онлайн текстови „спомени“, пък и мисля, че все пак се намира по нещо интересно из статиите, да не говорим, че не искам да ощетявам тези, които в някакъв бъдещ момент може да пожелаят да потърсят с някоя уебтърсачка някаква конкретна информация от тук, която може и да им потрябва по някаква причина.

Както и да е, ако случайно ми хрумне отново да започна да пиша в блога, първо ще разберете пак от тук, но изгледите за това са много малки, затова не хранете празни надежди.

П.П. Моля да бъда извинен пред читателите, които са от блогърската „езикова полиция“, по отношение на качеството на стила ми на изказ в старите ми статии от блога — преди имах много по-лоши езикови умения и често правех големи пунктуационни и други видове грешки. Както забелязвате, има значително подобрение в тази насока. Съветвам ви и вие да възпитате у себе си вътрешната потребност от висока грамотност и добър изказ (впрочем, изказът ми е все още доста дървен по мнението на доста народ, но това е друга тема за друго време) при използването на родния ни български език, особено предвид вълната от ударно модно англицизиране и непознаване и грешно използване на българския език, които в момента грозят бъдещето на словото ни.

Advertisements
  1. 6 юни 2012 в 14:11

    „Бързо намаляващият брой хора, които са от български произход, говорят и пишат грамотно на български, и са поне донякъде качествено (само)образовани,
    ………… пък и мислещите у нас или са вече изчезващ вид, или…“

    Ами ето повод да продължиш да пишеш, а не да спираш.

    Like

    • 7 юни 2012 в 18:20

      Проблемът е, че вече не можеш да кажеш каквото и да е свободно дори в Интернет, защото истински важните неща са обикновено скрити, потулени или нарочно обявени за лъжи или за „конспиративна теория“, въпреки че доказателствата говорят по-скоро, че именно в конспиративните теории се крие повече истина (но и доста нарочна дезинформация), отколкото каквото и да е давано по платените и притежавани от мафията и чуждестранните мозъчни тръстове (а и тайните общества) масови медии.

      Затова и смяната на псевдонимите и преместването в други блогове е честа практика при блогърите, които споделят по-съществена и реално важна информация…

      В заключение ще споделя с теб един афоризъм, който е особено уместен предвид времената, в които живеем; сам ще се убедиш в това колко много върховна истина се съдържа в него.

      „The exact contrary of what is generally believed is often the truth.“ —Jean de La Bruyere (1645-1696)
      „Точно обратното на това, което обикновено се смята и вярва (за истинно), е често самата истина.“ (може да се преведе и като „Точно обратното на това, в което обикновено се вярва, е често самата истина.“) —Жан дьо Лабрюйер (1645-1696)

      Повече цитати от него, но на български, можеш да намериш от Жан дьо Лабрюйер (Уикицитат), а ако ти се занимава, можеш да помогнеш да има повече афоризми на български в Интернет, като добавиш горния, наред с тези от тук, във вече гореизброената статия от Уикицитат с цитати на Жан дьо Лабрюйер.

      Like

  1. 1 ноември 2016 в 14:18

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: