Начало > преводи и реблогнати/препубликувани > Някои мои коментари в други блогове – компилационна селекция

Някои мои коментари в други блогове – компилационна селекция

Тук ще поместя малко хипервръзки към скандално умни статии от дебрите на българската блогосфера, в които си позволих да напиша своята позиция по съответната злободневна тема. След връзките прикрепям и самите текстове на коментарите ми като цитати. Препубликувам ги с надеждата, че могат да ви си видят интригуващи и полезни.  Желателно е да прочетете и осмислите статията (вкл. да я прецените добре откъм идеи, изчерпателност, съдържание и насоченост), предизвикала коментара ми, преди да пристъпите към четене, анализ и коментар на отговорите ми. Предупреждавам, че думите ми не са за всеки вкус.

Бележка: Извършена е вторична редакция на коментарите за премахване на по-често срещаните езикови грешки.
Бележка 2 (от 29 декември 2010 г.): Коментарите са допълнени с нови елементи, редактирани (поправени) са още от намерените допуснати езикови грешки.

І. Парите не били най-важното нещо в живота?! Утехата на лековерните (от chergar) — от Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Коментарът ми:

Парите са просто инструмент, който може да се използва по много начини, защото хората са решили вместо бартер на стоки и услуги, да използват бартер на хартии и виртуални пари за реални стоки и услуги — за по-лесно и ефективно манипулиране и експлоатация на масата от по-нискоинтелигентните.

Парите обаче не могат да ти купят Истина, а само полуистина и затова не са по-велики от Истината. А Истината е самата Реалност, а тя с нищо не може да се купи ИЗЦЯЛО, колкото и ненаситната ниска човешка страст (т.е. алчността, егоизмът и стремежът към превъзходство, доминация и надцакване) да иска.

А пък тези, богаташите, за които говориш — голямата част от тях е развалина, покварена, елементарна и непрогресивна — малко от тях са направили нещо за прогреса — той и образованието са най-добрата инвестиция, която парите само спомагат, но не могат да генерират сами по себи си, така както от камък (недокоснат от човешка дейност натурален материал; естествен природен продукт) не ще измислиш часовник (изработен и оформен от човека продукт, съставен от преработени натурални или синтетични материали; културен артефакт, изкуствен продукт).

Не е важно кой контролира парите (в смисъл на конкретната му идентичност; откъм това кой субект дърпа конците обаче е важно) — от лицето му няма да познаете, че е той, важно Е КАК ГИ КОНТРОЛИРА И ИЗПОЛЗВА, и най-важното — С КАКВА СКРИТА ЦЕЛ го прави. Част от успешната му рецепта е да ви кара да мислите по начина, по който мислите в тази статия (бел.авт. статията, линкната по-горе, коментар към която е този текст). Затова ще си останете овце — защото не мислите отвъд рамката, която са създали, за да манипулират общественото мнение.

А, и още нещо: „как може при това положение, те да не са важни, като цялата съвременна цивилизация се крепи на тях?“ — това е една от основните причини за упадъка на същата тази човешка „цивилизация“, която прогресира на гърба на овцете и задоволява само малки кръгове от хора, които обаче също НЕ знаят истината, просто са малко по близо до нея, пък и начинът им на осмислянето и достигането на истината е САМО ЕДИН ОТ МНОГОТО ВЪЗМОЖНИ (т.е. не е задължително да е правилният начин за постигането и осъзнаването на истината).

Роби сме, защото САМАТА човешка природа показа своите жалки възможности и затова остана само да ЕКСПЛОАТИРА самата себе си в лицето на себе си и другите хора, а и природата. Факт е, че никой НЕ ЗНАЕ ЦЯЛАТА ИСТИНА и това ще бъде винаги така за хората — просто тези, които експлоатират по-успешно вече натрупаните знания, които са по-близо до истината и изглежда работят по-уселено и целеустремено към постигането на Истината, управляват овцете, чиите съзнания са социално конструирани да бъдат роби — ето това последното е смисълът от масовата култура, масовото образование, от всички организации и ПП по света (вкл. лъжливата и слугинска ООН, всички световни лидери и управляващи, всички бизнесмени и работодатели, всички фирми, корпорации, компании и т.н.; вкл. почти всички масмедии), от самото човешко общество.

„… светът днес е така изграден, че всичко се крепи на тях“ — откога „светът“ е изграден от пари, май се бъркаш — според науката е изграден е от физически елементарни вълни-частици (енергоматерия), пространствовреме и физически фундаментални взаимодействия, и откога „светът“ стана само затворената и ограничена човешка социална реалност? Авторът май не може да мисли извън сферата на парите, затова е техен идеологически роб. С пари НЕ можеш да станеш НЕЗАВИСИМ от парите — точно обратното! А най-богатите също го знаят — парите не купуват щастие (несъществуващо реално нещо, просто най-голямата лъжа на човечеството, която служи на господарите при боравенето им с елементарните овце, за да ги подчиняват на робстата идеология) или Истина (която е истинският идиал на реалността), те са само инструмент за опит за достигане до Истината, изкуствен инструмент при това.
Неслучайно има поговорка „Парите и властта/силата/могъществото развращават и покваряват. Абсолютната власт, сила, могъщество и многото пари пък развращават абсолютно“.

Това, което глупци като Вас не съзнават, е НЕ ЧЕ НЯМА КРИЗА НА ПАРИТЕ (ТЯ Е ВИРТУАЛНА, но ни контролира, защото сме избрали да оцелеем по лесния начин — като бъдем нейни послушни идеологически и физически роби), А ЧЕ НАСТЪПИ ФИНАЛНИЯТ ЕТАП НА КРИЗАТА НА САМИЯ ЧОВЕК, на ЧОВЕЧЕСТВОТО и на ЧОВЕШКОТО като такова — то ще си отиде и ще бъде заменено от нещо… наистина истинско — от Постчовекът. Разбира се, трудно е да се прогнозира колко дълго ще продължи този прозес на разлагане и последващ край на човешкото. Или това, или просто реалността ще си продължи да си съществува без покварата на човешкото като цяло. Ето това Е същинска част от Истината, поне що се отнася до социалната реалност на човешкото общество.

Останалото е просто проста човешка заблуда на човешки овце, каквито явно са не само българският народ (който поради историческите си провали, малкият и все по-намаляващ брой население и слугинско-робско-мутренско-байганьовски манталитет и липсваща ценностна система е дори още по-некачествено стадо от други некачествени народи-овце), но и цялото човечество, вкл. прословутите „развити държави“ — техните средни класи са си съвсем послушни човешки овци, но тъй като са задоволени физически (с лъжи като щастие и продоволствени стоки и услуги), не могат дори да съзнаят, че са поредният некачествен продукт на масовата тайна и явна манипулация на господарите. А Господарите не са тези, за които нацията знае, че са незаконно забогатели парвенюта, престъпници и други копелата (последното дори и прекалено меко название за тях), а тези, които създадоха и контролират и до днес САМАТА СОЦИАЛНА СХЕМА/СИСТЕМА, които ги крепи на господарските места, посредством добре изработена и функционална потомствена/наследствена властническо-предаваща линия. Те не си поплюват с парите, защото знаят, че те не струват НА ПРАКТИКА НИЩО (освен ресурсната себестойност на хартията и мастилото, от които са направени) — струват само защото ТЕ ни карат да мислим, че парите СТРУВАТ НЕЩО, за да ни контролират с обещанието (на) парите да поправят пословичната ни тъпота и липса на животинско задоволяване на първичните инстинкти. Последното е ясно, че няма да се поправи нито чрез пари, нито чрез лъжливи обещания и псевдопозитивно мислене.

За да надмогнем Господарите, трябва да ги надвием умствено, по индивидуален начин, като изберем цели, които надхвърлят и техните. Например, и ние трябва да се стремим към безсмъртие и истина — те се плашат именно от това и затова ги преследват, за да знаят как да се защитят от тях, но от тях ЗАЩИТА не съществува. Жалкото е, че дори и при успешен опит за детрониране на господарите в сянка, пак част от умните хора, които са спомогнала за премахването им, ще пожелаят да заместят падналите и просто ще възприемат ролята им и още повече ще развият насилническо-репресивните и тоталитарни техники… твърде жалко наистина… омагьосан кръг.

Нужна е Революция, която да унищожи човешкото, защото днес истински нечовешото Постчовешко е иронично вече по-човешко от човешкото, като го отхвърля и надмогва.

Да живее смъртта на човешкото, песента му е изпята и заслужава само смърт или надмогване!

П.П. За съжаление, човечеството надали ще доживее да осъзнае станалото, пък и има голяма вероятност Постчовекът да е само един, т.е. преди да победи вероятно ще има епична скрита и открита битка между най-силните трансхуманисти (един от които чрез победа над другите ще стане Постчовекът)… Разбира се, това е само един вариант за това какво крие бъдещето.

ІІ. Развален български (от Ели Иванова/размишльотини/razmisli) — от Размишльотини
Коментарът ми:

Поздрави за автора за започването на тази опасно важна тема.

Проблемът е в това, че този дебат за българския език, за спецификите и проблемите при ученето на родния и чужди езици, за езиковата релативност (наречена още лингвистична/езикова относителност), за статута, ролята и значението на диалектите и социолектите (както и на езиковите акценти при произношение), не се започна в масовата българска диаспора (целокупната българска нация, вкл. етнически българското и етнически небългарското население, говорещо български и/или живеещо в родината или в чужбина) още през 1990-те, а едва в последните години леко се прокрадна като невидим пушек в съзнанието на криворазбралия цивилизацията средностатистически българин. В общи линии, този дебат е малко засегнат дори и в родните научни среди, въпреки че там поне съществува като важен проблем и са правени опити за систематизирането на проблематиката му.

За съжаление, много от иначе добронамерените (надявам се) събеседници в тази дискусия нарочно или подсъзнателно пропускат да отбележат 9 факта, които тотално преобръщат картината на разглеждане на дебата и водят до контраинтуитивни на моменти, но всъщност в голямата си част верни на реалността заключения:

1. Днес езиците на Земята са много по-сложни в сравнение с оригиналните си първообрази. За радост, при изучаването им стандартизацията на езиковите правила и до голяма степен унифицираните речникови дефиниции на думите улесняват значително разбирането на тази изключително сложна система от хетерогенни системи от знаци (писмени системи), символи и интерпретационни маркери за комуникация, наречени езици. Тази стандартизация обаче има и негативни последици (например: езикова дискриминация на чужденци и индоктриниране на ума в езиковите рамки на родната социокултурна схема без оглед на чуждите и въобще на наличието на такава наказателно-облагодетелстваща абстрактно-реална структура), освен огромните си позитивни такива.

2. Днес в България явно (почти) НЯМА българин, който да говори ИСТИНСКИ правилен български според книжовните правила на съвременната българска граматика и лексика. Потвърждение на това са (почти) всички коментари както към тази статия (както и самата статия, въпреки че в нея поне се забелязва стремеж към граматическа коректност, макар и не напълно успешна), така и навсякъде в Интернет, а и в масовите български медии.

На практика навсякъде нито се говори на правилен български, нито се пише, дори обратното — грешни варианти на езика ни СЕ ТОЛЕРИРАТ И НАЛАГАТ КАТО СТАНДАРТ!?!

Малко изключение правят някои вестници, чиито редактори явно имат някакви познания за ИСТИНСКИЯ български език, както и някои български учени, занимаващи се с българския език на академично ниво (тук включвам и малък брой наистина компетентни преподаватели по български език). Жалко, че явно те нямат желание (или ресурси) безплатно да вършат реално успешни (и не стереотипизирано медийни) усилия за промотиране (т.е. популяризиране, спомагане/съдействане/допринасяне за; поддържане, подкрепяне, подпомагане, насърчаване, поощряване) на правилна писмена и устна употреба на словото българско, на правилата и достойнствата му. Това е значителен аргумент в полза на критиката и към тези среди, които уж трябва да работят за „общото благо“ на нацията. Комерсиализацията явно е надскочила съзнанието за полезността от истинската научна и гражданско достойна дейност…

Разбира се, дори и тези учени хора не остават напълно недокоснати от маргинализиращия фактор на езиковата затвореност и липсата на експертни знания за чужди езици, които, повярвайте, дават цели нови начини за виждане и анализ на действителността — както се казва на по-стереотипен език: езикът носи цяла една култура и начин за възприемане, изразяване на и справяне с реалността, съдържащ многовековни културно-исторически и социално-икономически традиции и успешни нововъведения (напр. неологизми, най-често чуждици) и други за момента разпространени иновативни езикови практики. За съжаление, и това е нож с две остриета, тъй като може още повече да засили и без това чуждопоклонническата натура на средностатистическия българин.

Незнаенето на елементарни неща за езика (ОСОБЕНО за употребата му) е видимо както при младежта (при учениците и студентите по-специално), така и при по-възрастните (дори уж уважавани и високообразовани хора с професионален престиж), особено при по-бедните (или необразовани) пенсионери, които рядко се сещат за езика, докато се опитват да свържат двата края (за последните искрено ми е жал). Не искам да обиждам никого, но трябва да ни пука за езика, ако ни пука за себе си — че кои сме ние без езика си? — така губим част от уникалната си идентичност. Разбира се, всеки е свободен да модифицира, реструктурира и реконструира идентичността си, ако тя го дърпа надолу.
Тоест, проблемът с незнаенето на родния ни език е надкласов и това го прави още по-опасен и непредсказуем, а ако не се заемем с решаването му ще остане, както сега, и перманентно клеймо за/на неуспеха ни.

А политиците ни пък са съвсем като плашило — уж се опитват да използват понятия от чуждоезиковата терминология, а пък също правят елементарни грешки в говоренето на български. Пример за последното е прословутото „мекане“ на софиянци, което е видимо в голяма част от публичните изказвания на известните ни политици, а е тотална подигравка с книжовния ни език и самочувствието ни на уж образован и културен народ (особено като се има предвид, че след Освобождението ни се е приело като правило следването и налагането на източните диалекти/говори като основа за книжовния български език; софийските масмедии в съвремието се подиграват и гаврят яко с последното и шопизират и софиязират насилствено езика ни, което за по-умните българи, живеещи извън София, трябва да е нещо значително неприятно, т.е. трябва да се борим против този „софиязиращ“ процес).

Всичко това (масовизацията на разваления български днес) е показателно за цялостното ниво на тотална деградация и разпад на вече дефакто несъществуващата химера на „българското/българщината“.

Всичко почти изцяло е заменено от криворазбрани движения с псевдонационалистки, субкултурни, псевдофундаменталистки (последното ще приемем, че означава обърнати към възстановяване и реинституирането на идеали, схващания и практики на завинаги отминалото минало, които на практика са несъстоятелни и непрогресивни в условията на постмодерната епоха, която в България (разбирай: в масовото мислене, на академичните и интелектуални среди този термин е познат) впрочем нито се знае, че съществува (и като пониятие, и като процес) и че влияе на развитието ни като общество, нито се разбира в действителните ѝ измерения и характер, нито се прилага качествено или дори взима под внимание при анализ на социокултурните обстоятелства) или псевдореформистки и псевдоцивилизационни насочености. Да не говорим пък за псевдоетноцентричните политически партии с явна антибългарска политика (да, за ДПС става въпрос).

Популярни са явно и чуждопоклонническите и родоотстъпническите течения, пак ограничаващи широтата на мисълта и действията и водещи до социални конфликти (често фатални). Към тях по принцип не спадат емигрантските вълни, които са по-скоро с икономическа насоченост, макар че и при тях съществуват (неизбежно) процеси на културен конфликт и вътрешноличностни идентичностни терзания (прословутата „криза на идентичността“ у посткомунистическите общества, както му казват на Запад).

3. Според много лингвистични и социологически теории реално съществува „езикова политика“ на всяка държава с език или на всеки отделен език (или подвид на език) така, както съществува и традиционната (държавна) политика.

Това означава, че правителствата на държавите (и съзнателно или несъзнателно гражданите на държавите по света) прилагат цялостна политика по отношение на собствения си език (най-често експанзионно насочена), така и към чуждите езици (най-често враждебно-асимилационна или унищожителна, за отблъскване и намаляване на влиянието и употребата на чуждите езици).

Разбира се, съществуват и подходи в езиковата политика като интеграционния (например: според някои, на практика 2-те основни причини, поради които английският език се налага в глобален мащаб, са това, че „краде“ и усилено интегрира в себи си цели „парчета“ от други езици, най-вече в лексикално отношение, и това, че има добре разработена и приложена експанзионно-асимилационна езикова политика (за което спомага и бившето колонизаторско минало от историческа гледна точка)).

В това отношение положението на българския език е повече от плачевно — успоредно с прогресивно намаляване и пословично застаряване на и така малцинствената като брой българска нация (особено българският етнос), намалява и общият брой на говорещите и пишещите на български (ще ги наречем условно „полуграмотни“ или псевдограмотни, но използващи „криворазбрана домашна модификация“ на езика ни), което в исторически план означава скорошно изчезване на езика ни, така както изчезват и цели биологични видове и етноси от лицето на Земята (по обективни и субективни причини — предимно поради некомпетентността си или поради успешността на чуждата експанзионно-асимилационна политика, която в съвремието е по-скоро социокултурна и идеологическо-икономическа, отколкото военна практика (не, че и последната не влияе)).

Въпреки недомислените и некомпетентни псевдоопити на българските правителства от периода на „Великия български „демократичен“ преход“ да наложи екзпанзионно-промотиращ модел за развитие на езика ни, в действителност населението — и млади, и стари — остава в неведение за това как е правилно да се използва този език.
А това неотменно води до опростяването, рудиментирането, модифицирането на езика ни в един прост по замисъл (но сложен в лингвистично отношение за класификация) псевдоезик, който е буламач, манджа с грозде от истинския книжовен български език, неговите диалекти и социолекти, и къде правилно пренесени в оригинален вид, къде зле интегрирани и побългарени версии на лексиката и граматиката на чужди езици (знаете за кои популярни и разпространени в глобален мащаб езици става въпрос: английски, френски, немски, испански, арабски, дори китайски, последният от които е на практика най-говореният език в света с над 1,3 млрд. „родни потребители“ (т.е. за тях е китайският е майчин език)).

4. Много смешна е ситуацията и със слабата интегративност на българския език с международната лексика, водена от английски термини и абстрактни понятия и концепции. Смешна поради изброените в точка 3. причини (накратко: неунифицирана и разпокъсана масово прилагана псевдоинтеграция на чуждици, водеща до заличаването на български думи и масовото им заместване с английски чуждици).

Тя (интеграцията) е сравнително добра в сферата на технологиите, защото там най-често направо се използват чуждите термини и наименования, без те да се модифицират, но мултиезиковата интеграция на българския език е на изключително ниско ниво по отношение на (по-) знанията за такива термини от страна на средностатистическото българско население (въпреки че има лъчи надежда в лицето на българските преводачи (особено софтуерни преводачи) и езиковеди и филолози (по-специално компютърните ни лингвисти)). Не можем да очакваме прогрес, щом нацията не знае за термини, които от години се употребяват в по-развитите страни и чието приложение води до по-добро, по-различно и по-комплексно разбиране на сложностите на всички сфери от живота. Неразбирането, отхвърлянето или подигравката с този прост факт е показател за непрогресивния ни характер като хора и психика като нация (етническа социокултурна единица).

5. С възхода на глобализацията състоянието на глобалност постепенно, но неспирно води до създаването на една децентрализирана глобална култура, която се оказва както панацея за промотиране на умиращи регионално-държавно-национално-етнически култури, така и — същевременно — тяхна явна убийца и асимилаторка.
Мащабите, аспектите и характера на това социокултурно движение не са съвсем разучени и неговите идеологическо-философски и политическо-икономически проявления са прекалено сложни, за да се схванат както от научни експерти, така и от обикновения човек (особено от културно затворения и псевдокосмополитен българин) и водят до общото състояние на „световното рисково общество“, в което никой не знае всичко и всички са жертва на всичко, особено на собствената си ограниченост, заблуди, различни видове предразсъдъци (мисловно-когнитивни, на паметта, на възприемането, на интерпретацията, критиката и анализа, социално-политическа и всякаква друга дискриминация и т. н.), както и на смъртоносните произволи на природните стихии.

Без създаването в България на масова „отворена, интелигентно интегративна (национална) култура на знанието, познанието, анализа и критиката“ по Западен модел (с известни модификации, но прогресивни такива, според „балканските“ ни условия), остава да живеем в и да се тровим от задълбочаването на социалния ни разпад/колапс като общество и продължаващото израждане и маргинализиране на българската култура в един „псевдомултикултурен изрод“ — тотална метафора на неуспеха на едно общество да се реформира и да поеме по пътя на „иновацията и ускорения прогрес“, неща, които се приемат за символ на стремежа на цивилизацията към истина и развитие без лъжите на ниските страсти, социалните различия и фалшивите идеологическо-философски догми. Друг е въпросът дали и развитата цивилизация е кой знае колко по-хуманна…

Това се отнася и за езиците в съвремието на Постмодернизма, където особено ясно личат движенията по масовизация на нравите, поведението и самото човешко мислене (за жалост в безкритична конформистка посока най-често), което води до липса на иновативност или линеен прогрес без взимане под внимание на потенциални по-добри алтернативи и методи на действие и мислене. Към по-деструктивните движения спадат например религиозният фундамантализъм и подивелият капитализъм.

6. В началото на 21. век се забелязва все по-ярко отразимата тенденция по изчерпване на прогресивните действия в масов мащаб и „корпоративизация, приватизация и груповизация на интелектуалната
и икономическата мощ“, която кара всички нации по света да действат или ирационално или строго рационално, като в първия случай това обичайно завършва с директен фал, а във втория води до известна едностранчивост на социалния модел на мислене и на маргинализацията му в уж „универсални човешки“ концептуални схеми на действие и мислене (политика и идеология/философия), колкото и на пръв поглед успешни да изглеждат те.

Отражение на тези процеси се явява и проблемът на/за родителите, които трябва да намерят компетентен преподавател на детето си по език, който не е официалният за чуждата страна, в която съответното семейство е имигрирало.

Труден е въпросът по какви показатели да се съди за качествата на един такъв преподавател, но обективни фактори като отлични познания за книжовния вариант на изучавания език и педагогическите и критическо-анализационни умения биха били добър индикатор за това дали съответният учител е подходящ, т.е. „става“ за тази „длъжност“ (за мен учителската професия ми изглежда като по-скоро лично призвание и затова уважавам и съчувствам на интелигентните ни учители, които са зле заплатени в сравнение с чуждестранните си колеги; разбира се, и сред учителите има съмнителни и зли персонажи, но да се надяваме, че са малцинство…).

Друго нещо, което би било добре да се съблюдава, е учителят да има толерантно отношение към чужденците (да не е хиперксенофоб или побъркан ксенофил) и да проявява уважение, по възможност дори фанатично любопитство и любознателност към различното у хората, които по рождение са до голяма степен предначертани „продукти“ на затвореността на социокултурната парадигма, в която са израстнали и която поради социокултурни предразсъдъци често мислят за единствената „правилна“ или ѝ придават някакво „по-особено“ значение — все неща, които имат и психологически корени (напр. в често погрешните „притчи“ на фолклорно-народностната „мъдрост“, колкото и хвалена да е тя, най-вече поради ефекта си на самоосъществяващо се пророчество (self-fulfilling prophecy) под егидата на страх от наказание, присмех, анатемосване или неодобрение).

7. Въпреки (а защо не и поради?) горните твърдения мнозина (истински мъдри) мислители на съвремието считат, че популяризирането на затворените идеологическо-социокултурни схеми води до ежесекунден директен и индиректен „сблъсък на цивилизациите“ (Самюъл Хънтигтън), който много наподобява биологичната борба за оцеляване и продължаване на потомството в биологията и еволюционната меметика на идеите (меметика/мемология, от. англ. memetics).
На практика този модел е приложим и за отношенията (политиките) между различните езици по света и обяснява до известна степен изчезването (или запазването, в някои случаи на уникални характеристики) на по-затворените и изолирани езици с по-малък брой говорещи (на) езика като майчин език. Основните похвати в тези своеобразни „скрити и явни езикови войни“ са вече споменатите езикови политики (language policies), които определят отношенията на привличане (унищожение, асимилация или интеграция) и отблъскване (отдалечаване и антипропаганда) между езиците по света.

8. Друг интересен факт е типа отношение на хората към езика като към средство, инструмент на действие в различните езикови и държавно-национални среди: например в България мнозинството от обществото пренебрегва и съзнателно или несъзнателно игнорира значението на това, че имаме собствен, уникален (различен от останалите) език. Това на пример се проявява в народната „мъдрост“ „Дума дупка не прави“, „Дума род не храни“ и други буквално ирационални и недомислени и едностранчиви изказвания.

За разлика от нас, на Запад изглежда има по-добро масово разбиране на значението и особеностите на езика като средство, щом той се обсъжда често и на неформално ниво в ежедневието (а в научните сфери е далеч по-добре застъпен и по-интензивно изучаван) и е обект на истински интелектуален публичен дебат, а не само перчене на ограничени мнения за монопол над обществените нагласи, както е „у нас“.

Фактите и наблюденията говорят неоспоримо, че българското общество сериозно се нуждае от вътрешна промяна в самите си базови схващания, в метавизията, в цялостния си начин на мислене и действие (философия/идеология и политика), както и в методите, похватите и практиките за реалното усъвършенстване и развитие на човешкия и културния потенциал на нацията, който не е малък, но винаги се оправдава, че не е по-умен от вчера само защото няма финансови средства — да, и те имат значение, дори голямо — но без наличието на вътрешно осъзнато желание (лична мотивация) и подходящи действия представените тук иначе добри намерения ще останат само препоръки, отколкото курс за водене на иновацията и креативността по пътя на еманципирането и разкрепостяването ѝ, не само външно (повърхностно културно и като по следване на мода), но и концептуално.

В общи линии, изискват се критично мислещи и анализаторско разсъждаващи хора, а не само самозадоволяващи прищевките и влеченията си индивиди.
Прогресът изисква и интелектуални жертви — щом можем да правим финансови такива и все пак оцеляваме някакси, защо да не пожертваме и част от свободното си време за напредъка (усъвършенстването) на себе си и на останалите? Толкова ли не можем да осъзнаем, че едното подпомага другото (въпреки че промените „отдолу“ (от прилагането у една личност на променяща се личностна нагласа с добре обмислени действия и с прогресивна насока) са по-значими и прогресивни в повечето случаи)?

9. Въпреки добронамереността на казаното дотук, нужно е да отбележа, че това мнение не е единственото или неотменно най-правилното или най-добре приложимото — то трябва да се разглежда в комбинация с мвого други, по възможност полярни, позиции, за да можем да си изградим собствено мнение по проблема „за езиците и социума“, което да интегрира по-правилните аргументи, прогнози и схващания в една цялостна, уникално лична, но и в по-голямата си част доказуема във верността си, система от по-прогресивни мисловни и физически операции. Нека ние сме част от динамиката и е време да започнем реално да работим чрез нея и за добра такава, вместо да сме просто нейни покорни безкритични последователи.

Тук е мястото да отбележа, че въпреки че се опитвам да изкажа и словоизлея някои реални истини (къде по-успешно, къде не толкова), остава отворен въпросът за съдбата на българския език и на нас като общество и, като цяло, като биологичния вид „човек“.

Няма единствено правилни или абсолютно ефективни решения за тези сложни проблеми и се изисква прилагането на разнопосочни философии и политики за справяне с (или поне до голяма степен за намаляване на влиянието на) реално вредните процеси в развитието на езика ни и на биологичния ни вид.

Реалността обаче е по-сложна и от най-смелите ни мечти и не прощава половинчати решения, дори и на определен етап те да имат известно положително влияние — всичко подлежи на критика (дори мисленото ни и начина на оценяването на оценителя) и така трябва да бъде, единствено природата не може да се измени в най-фундаменталните си естествени закони (физически свойства).

Ако и това не стане, явно традиционното схващане на „човешкото“ вече не съществува и е неприложимо за хората днес и съответно самата визия за абстрактни концепции, изразени чрез термини като „човешката природа“ (human nature) и „човешкото състояние“ (the human condition) са вече невалидни, т.е. „човешкото“ вече не съществува, заменено от псевдочовешкото или казано по друг начин — същността на „човешкото“ подлежи на промяна и е динамично във времето дори в основите си и няма реално неща, които да са „универсални“ и „непреходни“, когато става въпрос за абстракция като „човешко“.

А това неизменно значи, че истински нечовешкото днес е парадоксално и иронично по-човешко от „човешкото“, от което пък следва, че „човешкото“ като такова вече се е изхабило и е време да бъде радикално унищожено и заменено от по-прогресивен вид, от постчовешкото — Постчовекът (the Posthuman).

Поздрави,
Sah War (sahwar)

П. П. Извинявам се предварително, ако съм допуснал грешки някъде в коментара си, но той излезе по-дълъг от очакваното и не можах да поправя всички грешки.

ІІІ. Неозаглавена статия (от gasmaskdemon) — от React!
Коментарът ми (все още непубликуван, очаква одобрение от автора на горепосочения блог, за да се появи под статията):

Бих подкрепил тази революция, но не такава революция ще спаси Човекът, защото Човекът е вече просто стоката-манипулатор „човек“. Истината не е в човешкото вече, а в надчовешкото, Постчовешкото. И никой обикновен човек не ще схване тази колкото реална, толкова и метафизично-екзистенциална истина, защото умовете на хората не са узрели за нея и затова живеят за преходното, за животинското (продоволствия), продуктовото, за фалш и долни лековерни лъжи като „щастието“, „любовта“, „службата на обществото“, които не само, че НЕ съществуват физически в реалността, но и СА причината за самото падение човешко, както на господарите, така и на овцете.

За да победиш господарите, трябва първо идеологически да ги надхвърляш със светлинни години. Едва малцината господари, схванали отчасти това наистина движат световните процеси — но постчовешкото изисква нечовешкото и не се ограничава до ограничените съзнания, било то господарски или овчи.

Истината е единственият истински значим идеал, защото тя е самата реалност извън ограниченията ни като биологичен вид, затова трябва да променим първо разума/съзнанието си, а после и биологията си, за да тръгнем по пътя на … (това с многоточието е само за просветените, които сами са го открили, а за момента има само ?? такива). Постчовешкото е единственият път към Просветлението и Истината, но то първо трябва да се изстрада човешки и приеме нечовешки истинно, преди да се премине към пълната разруха на цирка „човечество“ — Човекът като класически такъв е тотално мъртъв в постмодерната ни епоха и жалки лъжи и сладко звучащи призиви никога няма да го съживят. Тоталният край на човешкото като материя предстои, духовно човечеството не съществува вече — съществуват само няколко истински свободни одухотворени острова-единаци и някои от тях (по-недоразвитите) използват този си статус, за да владеят света с конци (но поради жаждата си за власт падат по-ниско от тези от истински свободните, които не я искат и не я имат за цел).

Иначе наистина тази революция, която предлагаш, е най-доброто, на което е способно един малко по-свободен член на ограниченото човешко овче стадо днес, но то като план, цели и реализация не е най-доброто, което е възможно като цяло изобщо в реалността.
С други думи, истинската революция е САМО Постчовешката, която по пътя си ще разруши остатъците от деградиращото и почти дегенерирало човечество. А Постчовекът не признава неща като любов, омраза, чувства/емоции, семейство, общество, пари, пазари, правителства, народи, нации, държави или несъществуващи морални системи, измислени, за да контролират подчинението на овцете към господарите. Той познава отчасти и се стреми само към себеусъвършенстването си чрез Истината=реалността и природните ѝ закони (единствените закони, които признава, защото са реално ненарушими, въпреки че никой не ги знае, дори науката, в пълната им цялост и комплексност; ето това СА закони (бел. авт. природните), правните закони са за човеците, за да се регулира легитимното експлоатиране и използване на сила от господарите над послушните, а някои и недотам послушни и вярващи овце. Тоест, за да не може без нарушаването на „справедливи правни санкции, наказания и закони, произтичащи по естествен път“ да се пролее кръвта на господарите, те ви заробват икономически, идеологически-мисловно-подсъзнателно, социално, и по всякакъв друг начин, докато не се самоубиете, не станете послушен безволеви роб или псевдосвободен и самозаблуждаващ се с неща като „родина“ и „щастие“ такъв).

Твоята „революция“ е просто недоразвит реверанс ето на тази Истина.

С (не-) уважение,
sahwar

ІV. За модата като тайфун, който обърква пейзажа на някое крайбрежие (от hubavblog) — от Hubav’s Blog
Коментарът ми:

За съжаление, това е така за мнозинството от хора. За радост обаче, това не важи за всички хора – много предпочитат да се обличат с простовати и често доста стари, дори мърляви дрехи. Важното е след като вече съзнаваш горното, да не се срамуваш и да не осъждаш хора, които се движат, харесват и използват по-евтини дрехи, които нямат нищо общо с модата (в момента). Истински полезното облекло има само 4 свойства: голяма функционалност, удобство при носене, дълъг период на работоспособност (годност) и минималистичен, просто добре изглеждащ, но непретенциозен дизайн (външен вид). Тази „мода“ е вечна, защото идва от необходимостта, модата, която идва от суетата, е просто суета за глупци със слабо самосъзнание.

Защото ако и знаейки го, им се присмиваш или ги гледаш с погнуса, значи ти самият си роб на модата и не искаш да вградиш в съзнанието си, че тя е просто „хляб и зрелища“ за (контрол и манипулация на) масите чрез „панаир на суетата“ (vanity fair) на ниските страсти. Модата не е моят определящ модел, а просто много грозна и измамническа индустрия за печелене от човешките слабости. Всеки сам си е виновен, че се поддава на слабостите си, вместо да ги надмогне — по разбирането на това (и много други неща) се познава умният човек.

П. П. Поздрави за показателната статия, въпреки че не съм съгласен с някои от аргументите ти (особено на този за модата като „най-успешната владетелка“).

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: