Въпросната картинка, сравняваща една от банкнотите от американската и британската валута. Това сравнение се разпространява като популярен мем (meme) в Интернет от известно време.

Помествам свой коментар към долуизброения коментар към следната статия. Моят е вторият от двата.

Bla каза… (13 март 2011 @ 07:47)
Марш към книжарниците!

@Bla:
Не е нужно да си купува „За произхода на видовете“ на Чарлз Дарвин.

Ако (по)разбира от английски език, всеки може да прочете книгата в оригинал на английски. Има я на много места.
Например:
• Като е-книга в Проект „Гутенберг“ (Project Gutenberg)
• Елементарно Google търсене, което води до голям брой онлайн копия на книгата.

Впрочем, книгата отдавна е под закрилата на „условията“ за публично достояние (public domain), затова препродаването ѝ е кощунство, ако питате мен, все едно аз да започна да препродавам българската литературна класика комерсиално (не че последното не е факт днес, но не трябва да бъде, защото класиката е за библиотеките, а не за книжарниците; класиката трябва да се издава от самата държава на наши разноски, за да се запази; от друга страна, комерсиалните смукачи пак правят нещо за „културата“ чрез луксозни преиздавания на класиците на българската и световната литература, но пък новите издания трябва да се придържат строго към оригинала, иначе въобще да не ги публикуват, т.е. мразя преработени и изменени издания (освен ако изменението не е било направено от самия/-те автори, докато са били живи)).

Единственото нещо, поради което бих си купил българското издание, е, за да я чета на в професионален превод на български. И отново има питанки — книгата от запознат подробно с биология ли е преведена, или от професионален литературовед/преводач? Ако е от втория вид, защо да вярвам на превода? Ако е преведена от запознат с биология преводач (а под запознат имам предвид наистина имаш задълбочени познания, т.е. напр. някаква истинска диплома за биолог от университет, която да не е фалшива), пак цената е някакси неоправдана за толкова къса книга.

И, да, Чарлз Дарвин е гений. Но пък и теорията за/на еволюцията в биологията е изминала доста дълъг път от Дарвин досега, и еволюцията в съвременната биология е т.нар. нов еволюционен синтез; т.е. съвременна еволюционна теория, която е преработка над идеите на Дарвин + откритията на микро- и молекулярната биология, както и биохимията и други свързани с биологията интердисциплинарни специалности, които въобще ги е нямало по времето на Дарвин; … е много по-различна.

Казано по друг начин, написанато от Дарвин е дало тласъка (за модерните времена и модерната наука), но част от идеите му вече не са актуални откъм научна истина, защото са подобрени с времето. Биологията се променя и развива с всеки изминал дел, това искам да кажа.
Но пък винаги е важно да прочетем откъде се е започнало, историята на науката и философията на науката са за това.

Аз бих добавил и Грегор Мендел (менделовата генетика е класическото начало на генетиката) към „иконата“ на Дарвин, въпреки че не ми е известно Дарвин да е бил вярващ/религиозен човек (поправете ме, ако греша), затова на него едва ли би му харесало сравнение на образа му с икона.

Иначе е наистина жалко, че един Дарвин не се е родил в България например, а не във Великобритания, но, уви, тук условията (и днес и завинаги) са спартански, и гениите у нас са като палитра от „всички сме хиперинтелигентни гении и това пречи на младите да се развиват и да ни наследят, но пак ще се държим като свръхкомерсиални смучещи феодални старци“ до „една птичка насред потопа от л**на пролет не прави“.

Освен това и Алфред Ръсел Уолъс е имал подобни на Дарвиновите идеи, затова са публикували заедно — рядък пример за добронамерено сътрудничество в научната сфера.
За що-годе начална справка:
• Alfred Russel Wallace;
• History of evolutionary thought.

Биологията не свършва с Дарвин, нито започва с него. Но той е безспорно най-големият, най-популярният и емблематичен учен-биолог, който прокарва биологичната идея за еволюция в модерността, та дори и представя добри (макар и недотам обхватни от съвременна гледна точка) доказателства в нейна подкрепа.
Ето този негов призив си заслужава адмирациите. Затова и на една от банкнотите във Великобритания има лика на Дарвин и годините му на раждане и смърт, докато на американските банкноти все още пише „In God We Trust“.

Не знам кой е по-велик в това отношение — САЩ или Обединеното кралство, но Индустриалните революции започват в кралството, а Дарвин също е от там, да не говорим, че и Тим Бърнърс-Лий, автора на WWW/Internet (и първата версия на HTML) е също британец. От друга страна пък, САЩ (с българска и друга помощ) дават на света компютъра и дузина научни светила, тъй че да кажем, че всички дават своя принос.
Пък и ранклисти тип „кой е по-по-най“ винаги са пропити със субективизъм или патриотизъм.
Само ние, тук в България, в момента сме много зле като/откъм масово общество, а добрите ни учени не получават заслужено уважение и държавна подкрепа (+ финансиране)… твърде жалко. Трябва най-после да се стегнем и да се подобрим, иначе бъдеще за българите няма да има.

До следващия път!

С уважение,
sahwar.

Ода на нерадостта (Ode to Unjoy/Grief/Sorrow)
песен в 12 стиха от sahwar (sahwar.wordpress.com), януари 2011 г.

Тихо е.
Листата треперят,
ронят се,
търкалят се,
пързалят се,
шумолят
и се пилеят…

А хората,
хората,
хората
дивеят….

А думите,
думите,
думите
се леят…

А книгите,
книгите,
книгите
се реят…

А умните,
умните,
умните
все по-трудно се смеят…

А за децата,
децата,
децата
все по-малко милеят…

А живота си,
живота си,
живота си
мнозина все по-лесно пилеят…

А по клавиатурата,
клавиатурата,
клавиатурата
пръстите често виреят…

А вселената,
вселената,
вселената
безмълвно следи как рожбите ѝ тлеят,
как надеждите ветреят…

А майката природа,
природа,
природа
с динамика и в апатия все така безразлично гледа
как птиците ѝ жално пеят, как избуяват и увяхват и цветя и дървеса…

И тъй и вчера,
и днес,
и утре,
и до края на вечността все таз атмосфера ще се впива,
тишината все така притъпено (ще) убива,
главата все по-болезнено (ще) унива,
вълната със силата на времето болката бавно ще отмива…

И така докато не се появи и разбере Истината,
докато не се възпламени из неизвестното Свободата,
докато разумът не се превърне в едничката сила дива
и не помете жалката сган като буря сред нива…

П.П. За съжаление, синтактичното форматиране на WordPress нещо обърква оригиналния правопис, в който е наблегнато силно на въздействието на отстъпите (indents). Като за реванш можете да видите оригиналната структура (с правилно поставени отстъпи) като изображение от тук.

За съжаление, като изключим периодичната поява (т.е. появяващи се през няколко години) на няколко сравнително добри и иновативни игри-бисери, по-голямата част от съвременния пазар на видео игри е съставен от тотални боклуци, чиято безмозъчност и безсмисленост е „перфектно изживяване“ и „добро забавление“ само за деца, тъпи тинейджъри и нискоинтелигентни възрастни. От всичко това извира изводът, че повечето игри са правени само с цел меркантилна и пошла печалба чрез манипулация и възползване от човешките слабости и нагони, например чрез тъпи и повтарящи се алегории към и без това като цяло хиперпошлата в днешно време поп култура.

Та тези „игри“, които представляват болшинството (мнозинството) от излизащите игри, според имат имат за цел основно интелектуалното изкормване и изнасилване на психиката на младежта (подрастващите/децата), на по-тъпите хора, а и на заробването на по-интелигентни хора в примката от бизнес/икономически интереси на търговско-индустрийно-комерсиални гиганти-производители на кристално клиширани „медийни“ творби, които аз бих оприличил повече на бози (в лошия, метафоричен смисъл на думата „боза“, иначе тази традиционна българска напитка не е чак толкова зле като цяло), отколкото на „произведения на изкуството“.

Въпреки това може да се каже, че като цяло на Запад видео игрите си извоюваха признанието на широката общественост като вид изкуство, което дори може и да е сериозно, а не „само за деца“. Въпросът за художествения и културен статус на игрите е все още силно противоречива сфера на публична дискусия, като полюсните мнения все още имат много почитатели и донякъде и двете страни имат по някой и друг сравнително разумен аргумент в подкрепа на иначе дебилната си теза („за“ и „против“). Но да оставим това на страна и да се върнем на ефектите от процеса на вклиняването и бума на видео игрите в културата на Запада (а и на Изтока).

Като всяко човешко творение и електронните игри имат скрит пристрастяващ елемент, който при предозиране (т.е. прекалено често и настървено играене на видео игри) води до известна зависимост. Пример за огромния размер на последващите върху обществото щети от това са многобройните гейминг наркомани, които дори на Изток все повече растат като бройка (в Китай, Великобритания, Холандия и други държави преди няколко години дори започнаха да откриват клиники, специално създадени за зависими/пристрастени към видео игрите геймъри). Интернет зависимостта също е ширещ се проблем, въпреки че някои се опитват да забогатеят от тези нови видове зависимост като манипулират общественото мнение на невежите български маси (наречени от правна учтивост „граждани“).

Дори като цяло изцяло подкупните и манипулативни родни и чуждестранни медии първоначално скочиха (поради финансовото засягане на ограничената им природа и анахронистичния им бизнес модел) срещу новия виртуален свят, поднесен от Интернет, и пускат от време на време по някой (платен изпод масата,  разбира се) материал, който или да клевети донякъде безпочвено видео игрите и новите технологии (като Интернет), или бутафорно и безкритично да ги възхвалява.

В последните 4-5 години обаче тенденцията се обърна и дори в България традиционните родни медии, като телевизионните и радио канали, вестниците и списанията, „усетиха“ технологичната революция, донесена от Интернет като нов вид мултимедийна платформа, и побързаха да модернизират и наложат уебсайтовете си (онлайн присъствието си), за да се опитат да спечелят (чрез комерсиализиране) от множеството богати възможности на Интернет като платформа. Направиха го обаче според донякъде изкривената им представа за качество и професионализъм, на които уж трябва да отговарят уебстраниците според тях. Всъщност тези процеси са нищо повече от културтрегерско изкопирване на Западни тенденции и дизайнерски модели и практики (особено в сферата на уебдизайна, уебпрограмирането и уебрекламирането). Най-вероятно споменатите неща се дължат на цялостния възход на Интернет…

Последното доведе до бум на родните онлайн медии, като смея дори да твърдя, че те, според мен, са дори повече например от румънските си колеги по брой уебсайтове на глава от населението. За приблизително под  7 милиона население на България към днешна дата има стотици хиляди български новинарски сайтове, които просто копират информация от чуждестранни медии (и то некачествено и „по жълто“, т.е. концентрират се върху евтини сензации, а не върху сериозна журналистика и публицистика), като по принцип по-некачествено вършат „общественополезната“ си дейност да събират вести относно събитията у нас (въпреки че псевдобългароцентричният фокус на българските телевизии е особено плашещ и обиден за мен, те нарочно филтрират съдържанието на новините и пускат или прекалено малко чуждестранни новини, или прекалено малко регионални (български) новини, което, както и да го гледаме, е чиста форма манипулация, чийто причини са (долни) политически и бизнес интереси).

Не че това n-но подред копиране на Запада е кой знае колко лошо за родния „прогрес“, но пък циничното скриване на гореспоменатите факти и замяната им с тотални лъжи от рода „новия сайт на медията ни, създаден с най-модерните технологични новости и специално проектиран от екип висококвалифицирани специалисти“ наистина е злонамерено. Но пък тези фалшиви реклами хващат погледа само на тотално заблудени и безмозъчни граждани (и бъдещи клиенти на тъпи хиперконсуматорско настроени вериги от хипермаркети/магазини; за съжаление голяма част от зрителите са недотам интелигентни и тотално обеднели възрастни (особено пенсионери), които лесно се манипулират и мамят).

Цялата ситуация е обидна за по-умните хора и дори смятам за сериозна лична грешка от страна на мнозинството от по-интелигентните българи това, че вместо да критикуват открито тези злокобни тенденции по-често и по-настървено и задълбочено, те им стават съюзници, партньори, робски привърженици (фенове), или просто избиват комплекси чрез „псувняна“ (евтина и повърхностна) публицистика, и т.н и т.н. Толкова по-зле за и без това тотално прецаканата ни родна българска действителност…

Друг директен и индиректен ефект от тъпите видео игри (а и рекламите) е подсъзнателната манипулация, която води до фетишизация на долното, пошлото и насилствено злото (достигащо до физическа погнуса понякога, което отново е нарочно програмиран ефект от страна на авторите на такива боклуци), както и подстрекаването на  изблици на най-първичните човешки страсти.

От друга страна състоянието на гейм индустрията, според мен, не бива да се разглежда единствено едностранчиво като „корен на всичко зло и на упадъка и покварата на младежта“, напротив, електронните игри са криво огледало на действителността и социокултурните процеси в обществото, но с тяхното популяризиране (и масовизиране) и те стават обект на политическо влияние (т.е. рефлектират върху обществените процеси) посредством културното си значение.

Тази нова парадоксална антисвръхценност — моралният и интелектуален регрес и упадък чрез иновацията и високите технологии (аз обичам да наричам процеса „регресопрогрес“) — е поредното доказателство за падението на цивилизацията по отношение на масовата култура и изкуствата в постмодерната епоха. Вярно, те (изкуствата и развлекателните индустрии) се развиват изключително динамично и донякъде креативно (пак спорен въпрос), но развитието им вече е или силно формализирано, канализирано, маргинализирано и комерсиализирано, или силно сегментирано, разпокъсано и многостранно, а често и двете едновременно.

Това е синдромът и чертите на постмодерността и постмодернизма, а ние остава да сърбаме попарата, която други измислят, за да владеят умовете и телата ни. Неслучайно мизантропичните ми представи (и тези на други критично настроени, а и други мизантропи) за човечеството (в исторически и екзистенциален план, вкл. и за съвремието) крият голяма доза истина, въпреки че и те в лицето на други хора са подложени на немалко криворазбрано мислене и интерпретативна оценка, водещи до покваряване и нехуманни изблици на насилие, вместо на по-задълбочено, мащабно и широко обществено интелектуално разискване и критическа дискусия…

Разбира се, дори и по-качествените игри страдат от този своеобразен синдром на опошляване и маргинализиране, но поне се опитват да опростят тези си грехове с малко по-раздвижени и изкуствоведски геймплей механики и почти литературен подход към развитието на сюжетното действие и (доколкото е по-силите на гейм разработчиците и писателите, които наемат за разработката) на персонажите, участващи във видео игрите (примери: поредиците Mass Effect, Stat Wars: KotOR, Half-Life и т.н.).

Факт е, че има и огромен брой игри без всякакъв (или много изтъркан) сюжет, които залагат предимно на геймплея (игралните механики и усещането/атмосферата и удоволствието от играенето), и все пак могат да бъдат сравнително добри игри, но в голямата си част компютърните и видео игри в момента са в идеен застой, като от време на време се прокрадва по някои нова („по-така“) идея, която, ако се замислим и проучим нещата, се оказва просто кражба и плагиатство на идеи от по-академичните сфери на знанието, като науката, технологиите и философията. Но и това не трае дълго и след като излязат по 5-6 продължения на първоначално сравнително иновативни игри, и последните затъват в тинята на свръхкомерсиалността и мегаповърхностната посредственост.

Затова лично аз съм на страната на любителите на видео игри, които като хоби разработват и пускат безплатно игри, без да търсят някаква облага от това, а просто водени от желанието да създадат нещо свое, донякъде оригинално и различно от вече наличното. Правят го не за пари, а от любителски интерес към тази дейност, и често след това попадат в гейм индустрията като добри професионалисти (но от там насетне омагьосаният кръг на покварата отново се завърта). Този подход към независимите (нар. още indie = independent) игри става все по-популярен и в последните години се забелязва тенденцията именно от независимите игри да струи истински прогрес (доколкото той е в сферата на изкуството и на технологиите, които развиват видео игрите), докато от голямата част от по-скъпите и рекламирани игри, произведени с многомилионни бюджети и лъхащи на силно полирано техническо изпълнение, да личи липса на особена оригиналност, направо на упадък в качеството по отношение на сюжета (клишизация).

Оставам критично и скептично настроен към всичко и всички, дори към себе си… все пак, понякога забелязвам и добри попадения по отношение на гейм журналистиката, които се концентрират върху хумора, сатирата и критичната аналитична дисекция на игрите, а не на лъжливата им идеализация или снизходително-позитивно отношение (последното като подход е практикувано от огромен брой гейм журналисти, работещи за книжни и онлайн списания за ел. игри, на които им плащат, за да пишат по-добри ревюта на игри, които не заслужават особено внимание поради ограничеността и посредствеността си).

Въпреки че вече и по-добрите гейм журналисти започват да се изтъркват, подобни по-критично настроени такива са за предпочитане пред масовите лъжливи и слугинско настроени гейм журналисти. Според мен сравнително добър и показателен пример за по-критичен гейм журналист е Бен „Яхтци“ Крошоу (Ben „Yahtzee“ Croshaw), познат с онлайн предаването си Zero Punctuation (в превод от английски: „Нулева пунктуация“; подобно е на видео блог), публикувано в онлайн списанието за видео игри и поп култура Escapist Magazine (The Escapist, т.е. в превод нещо като „беглецът“). Дори българският гейм журналист-блогър с „плаваща грамотност“ на свободна практика Strangera, чийто блог харесвам много междувпрочем, е фен на шоуто. Пример за стила на ревюиране на Крошоу може да гледате тук, където саркастично дискутира поредната игра-боклук, изляла на пазара (в случая Splatterhouse).

Лого на Zero Punctation.

Интересни и динамични са днешните геймърски времена ( ), още по-интересно е какво предстои в развитието им. Времето и желанията на играчите/феновете до голяма степен ще играят роля в начертаването на бъдещия път на електронните игри и забавления, но авторитаризмът на издателите и разработчиците също е по-силен от всякога.

Развитието на дигиталния метод за разпространение на игри (и като цяло на софтуер) може да се проследи още от първите години от появата на Интернет, но за днешна дата този модел вече е и сериозна конкуренция на търговията с класическите физически офлайн кутии (опаковки).  Много прохождащи, неутвърдени и аматьорски студия (и отделни автори) за разработка на електронни видео игри налазиха Мрежата и водят до качествени изменения в цялостните структури на бизнеса с видео игри. Дори и „големите играчи“, т.е. големите и комерсиално печеливши компании, разпространители и разработчици като цяло се ориентират сравнително добре в новосъздадената се ситуация и работят все повече с продажбата на т.нар. допълнително съдържание за сваляне (DLC-та или downloadable content), като последното включва експанжъни (expansions), по-големи пачове (patches, т.е. „кръпки“ или още актуализации/ъпдейти (updates)) и други видове съдържание, като то може да бъде или платено (напр. много от монолитните гейм гиганти прекаляват с паричната надценка за някакви си DLC пакети (DLC packs), или безплатно.

Възхода на гейм дизайна (game design) и разработката на видео игри (game development, накратко gamedev) доведе и до появата на много  нови специализирани програми-конструктури на видео игри (т.нар. gamedev engine-и, gamedev maker-и или gamedev SDK-ове). Особено благоприятно е раздвижването в сферата на вече споменатите F(L)OSS и безплатни (freeware) игри.

Видео игри: защо да си даваме парите за наука и медицина, що можем да ги даваме за разработка на ел. видео игри?!? Мда, в момента като че ли се дават повече средства и се влагат повече усилия и технологии в правенето на видео игри, отколкото за наука, техника, медицина, социално подпомагащи дейности и т.н. Все пак и игрите са яко нещо, но само бълване на гейм дизайнери и разработчици не е много разумно (за Запада, тук в България имаме само 1-2 подстудия/малки gamedev студия).

Но да се върна на Construct. Сред добрите функции на този gamedev енджин, лицензиран под GPL, са лесния за ползване WYSIWYG GUI редактор, обектно-събитиен (обектно-процедурен, object-event-based) подход към създаването на видео игри, който работи чрез система с условия (conditions) и действия (actions) (т.е. логически блокове/подсистеми, напр. направи еди кое си, ако еди кое си условие е изпълнено, след това направи други и т.н.). Интерфейсът наподобява популярния Microsoft-ски Ribbon interface, представен Microsoft Office 2007; освен това е доста лесен е за употреба и включва и конфигурация на панелите (customization) според потребителските нужди. Поддържат се и слоеве (layers) за поставаните обекти, модуларна архитектура, предлагаща създаването и имплементацията на допълнителни плъгини и поведения (plugins & behaviors) чрез програмиране на програмните езици C++ и Python, както и добавяне на богати специални ефекти като pixel shaders (пиксел шейдъри) с GPU hardware accelerating за оптимална генерация (рендване/rendering) на визията (графиката) на играта, наред и с други функции. Като цяло проектът е много интересен и е подходящ за хора, разбиращи от програмиране (т.е. не като за пълни лаици в програмирането като мен ), като насочеността на ползване на програмата е към целевата група на разработчиците и дизайнерите на независими игри и по-широката публика от гейм ентусиасти („indie game designers, developers and hobbyist“), напр. в образователна среда (учители и ученици/студенти).

Смятам, че поради свободния и отворен характер на проекта въобще не е неетично, а дори напротив — дори е полезно, да промотирам тази програма чрез споменаването му тук (в блога). Разбира се, има още хиляди безплатни (freeware) и F(L)OSS gamedev енджини из интернет, но за други ще пиша в други публикации, тъй че няма да ощетим никой достатъчно качествен или интересен енджин. В заключение пускам два скрийншота от интерфейса на Scirra Construct, както и няколко връзки към полезни страници от уебсайта на програмата, за да прочетете и видите още по темата (като инструкции за ползване, помощни материали и уроци, видео клипове, демо (demo) игри, дискусионни форуми и т.н.).

• Скрийншотове от Scirra Construct
• Демота (демо игри), създадени чрез Scirra Construct
• Общност и помощна документация за разработката на игри с програмата
• Дискусионните форуми на проекта, където много разработчици и ентусиасти споделят ресурси, като уроци и направени от тях игри.
• Страница в SourceForge.net за сваляне/изтегляне (даунлоуд/download) на енджина
• Страница на гейм енджина Scirra Construct в ModDB, откъдето можете да си изтеглите някои по-напреднали игри, създадени с програмата.

Скрийншот на интерфейса на свободния gamedev енджин Scirra Construct (за Windows).

Скрийншот на обектно-събитийната система (object-event system) на свободния gamedev енджин Scirra Construct (за Windows).

1. Обичам да съм много подробен (дискриптивен) като говоря и особено когато пиша, и това усложнява  понякога комуникацията ми с „по-дружелюбните“ индивиди, които гледат просто бързо да свършат делата си, независимо от качеството на изпълнение. Всичко това се отразява и в избора на наименования за категориите в блога.
2. В бъдеще се надявам да изпълня блога с много съдържание (т.е. голямо количество публикации, често предълги). Разбира се, повечето съвременни блогове са тематично устроени, т.е. концентрират вниманието си върху точно определени теми. Именно категориите на един блог са отражение на това какъв е основният фокус на внимание на блогъра и какви неща го интересуват. Проблемът при мен се изразява в това, че се опитвам да пиша за много и различни неща, а повечето от тях се обясняват най-добре с дълги дискриптивни пасажи (въпреки че все още не съм постигнал тази си цел). Неслучайно предпочитам прозата пред поезията (но съм фен и на двете).
3. Не са редки случаите, когато решавам да променя имената на категориите, и съответно на темите. Това води или до прекалено общи заглавия, или до прекалено дълги такива.
4. Поради доста ограничената и маргинализирана българска аудитория (вкл. и аз), повечето умни български блогъри се опитват да пишат статии и на английски, за да се чуе мнението им и от по-различна целева група. Едновременното битуване на български и английски публикации в един блог е труднопостижимо. Някои решават този проблем като добавят отделна категория „In English“ (пример: Блогът на Григор Гачев), други направо правят два блога (вие дайте примери),  като всеки е копие на другия, но единият е на английски, а другият — на родния български. Трети пък съвсем изоставят идеята за билингвистична аудитория и просто използват английски термини където им падне, колкото и грешни граматически конструкции да бълват (като доста популярния български геймърски блог Strangera.com, на който съм голям фен). Поради това е труден изборът дали въобще да има езиково разделение на статиите от блога.

Затова реших да подредя всички възможни варианти за дървото от категории на блога ми, и след сравнителен анализ да избера най-после окончателен (доколкото блогърската дейност е „завършена“ дейност; за мен е по-скоро вечно подобрение на преходни писания и тяхното надграждане с нови размисли и теми). Надолу помествам различните варианти, а в края ще се опитам да подбера най-добрия чрез селективен подбор, т.е. „избирателен синтез“.

Вариант 1.: Категориите да са на английски и със следните наименования:
• science & technologies
- natural sciences
– physics & astronomy
– biology
– chemistry
– Earth sciences (geology & etc)
- social sciences
- sociology & politics
– linguistics & languages
— Bulgarian & English
– geography
– economics
– psychology
- applied sciences
— computers & hi-tech
- humanities
– philosophy
— essays, speculative philosophy & sociocultural critique/criticism/critical analyses
— society, culture & globalization
— complexity & uncertainty
— philosophical schools of thought & hutranspost
• software, webapps & tools
- FLOSS & freeware
– GNU/Linux
- Windows
- web browsers (Firefox)
- GUI, UX, HUD, HID & interface ergonomics/readability/interaction-interactivity/usability
- i18n & l10n
• online webwatch of the iNet/Web
- websites
- web references, lists & statistics
• quotes & aphorisms
• etc (funny/provocative/speculative/shocking/bizzare/weird/conspiracy) / и т.н.
• arts & entertainment
- digital visual arts, graphic design & webdesign / художествени изкуства
- digital art
- traditional art
– pixel art
- typography
- literature & creative writings
– speculative fiction literature
– non-fiction
– prose & narratology
– poems & lyrics
- films, cinema & video
– anime & manga
- photography
- video games and gaming
- music, audio & sound
• tutorials & tips’n'tricks
• reblogged/republished/reposted/copied & translations EN<->BG
• wiki / Wikipedia
• personal experiments/lab /// лично творчество
- essays & creative writing
- mindhacks/lifehacking
• hutpib-bg
• uncategorized/various/misc/other/разни други

Вариант 2.: настоящият, който има нужда от пълна преработка.
• на български
- България, българщина и българизация
• Интернет/Мрежата
- преглед
- уебкомикси
- wiki/уики
- живот, битуване и здраве
• изкуства, култура и забавления
- филми, анимация, кино, видео
- литература и книги
• лично творчество
• медии, журналистика и публицистика
• наука и технологии
- лингвистика/езикознание, езици, слово и реч
• (спекулативна) философия и социокултурна критика
• общество
- дни, дела и мисли
• HUTPIB-bg
• размисли, страсти, наблюдения и проблясъци
• търсене и намиране
• уебгид
• хуманитаристика
• преводи и препубликувани чужди статии
• In English
- arts&culture
– customization, skinning and modding
– designs and interfaces
– digital art
– manga, anime and Japanese culture
– photography
– traditional art
– typography
• blog updates / метажурнал
• culture jam, lifehacking and witty/lewd
• gritty reality and dreamscapes
• lexicology, lexicography and proto- and neologism coining
• my works & projects
• software (apps & games)
- FLOSS
- gaming
• Uncategorized/без категория
• по широкия свят (разни)
• webdesign, GUI and UX

Краен вариант (поне засега) Вариант 3.: категориите са на български и са по-общи. Като подкатегории са поставени само често засягани теми, а останалите подтеми се представят чрез обобщената им архекатегория и чрез етикети според статията.

• наука и технологии
- лингвистика/езикознание
– български и английски
— езикови дилеми
- социални науки (предимно социология и общество)
(- психология)
- естествени науки
- хуманитаристика/хуманитарни науки (идеи и концепции)
- приложни науки и технологии
• изкуства, култура и забавления
- литература (проза, поезия…)
- визуални изкуства
– типография и пексел арт
- музика
- други изкуства
• софтуер и хардуер
- F(L)OSS & freeware
– GNU/Linux
— Ubuntu
- Windows
- видео игри, гейминг и гейм дизайн
- webapps
- webdesign, GUI, UID and UX
- i18n & l10n
- проблеми и решения/tips & tricks/lifehacking
• уебгид/из интернет/Мрежата
- преводи и реблогнати/препубликувани
- хумор, сатира и е-кретения
- web/netstream (линкове/външни препратки/връзки и кратки бележки по тях, т.е. досегашното „преглед“)
- уебкомикси
- wiki и списъци
• цитати, афоризми и крилати фрази
• спекулативна философия и социокултурна критика (критически анализи и коментари, лични размишления, есата, трактати, тези)
- българистика и България (БГ политика, общество, култура и т.н.)
• лично творчество
• метажурнал
• In English
• разни/без категория.

Времето ще покаже дали новата реорганизация на категориите ще е по-удобна и интуитивна. Скоро ще въведа новата организация и ще се опитвам да я следвам тематично чрез статиите си. Всичко, разбира се, е динамично, тъй че е естествено да се очакват и промени с времето, ако има необходимост…

Редакция (28.01.2011 г.): отново промяна.

Вариант 4.: предпоследна версия на категориите.
• Интересни блогове
• Уебсайтове
• изкуства, култура и забавления
- визуални изкуства
– типография и пиксел арт
- други изкуства
- литература
– архетипи, литературна критика и критическа теория
– наратология, тропи и фигури
- музика
• лично творчество
- hutpib-bg
• метажурнал
• наука и технологии
- естествени науки
- социални науки
– икономика
– история
– културология
– лингвистика/езикознание
— български и английски
—- езикови дилеми, казуси и въпроси
– политика и политология
– психология
– социология
– география
– традиционни и нови медии
- технологии и приложни науки
- хуманитаристика/хуманитарни науки
• In English
• разни
- стари боклуци
• софтуер и хардуер
- видео игри, гейминг и гейм дизайн
- проблеми и решения
- F(L)OSS/FLOSS
– GNU/Linux
— Ubuntu и производни
- freeware
- i18n & l10n
- webapps
- webdesign, webdev, GUI, UID and UX (описание: уебстандарти, уебдизайн, уебразработка, ГПИ, уебползваемост, потребителски опит и т.н.)
- Windows
• спекулативна философия и социокултурна критика
- българистика и България
• уебгид
- преводи и реблогнати/препубликувани
- уебкомикси
- хумор, сатира и е-кретения
- webstream (бившото „преглед“)
- wiki-та, списъци и ресурси
- цитати, афоризми и крилати фрази

Вариант 5.: последна версия на категориите. Вместо използването на многобройни подкатегории, повечето подкатегории ще бъдат заменени с (преобразувани в) етикети (тагове), с които ще бъдат маркирани публикациите. Така няма да се разводнява количеството категории. Таговете от този вид са обозначените вътре в къдравите скоби — „{“ и „}“).

Категории за хипервръзки/линкове в страничната лента:
• Интересни блогове
• Уебсайтове

Стандартни категории:
• изкуства, култура и забавления
{визуални изкуства
типография и пиксел арт
други изкуства
литература
архетипи, литературна критика и критическа теория
наратология/разказвачество, тропи и фигури
музика}
• лично творчество
- креативно писане (авторска проза и поезия)
- hutpib-bg
• метажурнал
• наука и технологии
- естествени науки
- социални науки
{– икономика
– история
– културология
– лингвистика/езикознание
— български и английски
—- езикови дилеми, казуси и въпроси
– политика и политология
– психология
– география
– социология
– традиционни и нови медии
– лингвистика/езикознание
— български и английски
—- езикови дилеми, казуси и въпроси}
- технологии и приложни науки
- хуманитаристика/хуманитарни науки
• In English
• разни
- стари боклуци
• софтуер и хардуер
- видео игри, гейминг и гейм дизайн
- уроци, проблеми и решения (how-tos, tutorials & troubleshooting)
- F(L)OSS
– GNU/Linux
— Ubuntu и производни
- freeware
- i18n & l10n
- webapps
- webdesign, webdev, GUI, UID and UX
- Windows
• спекулативна философия и социокултурна критика
- българистика и България
• уебгид и webstream
- преводи и реблогнати/препубликувани
- хумор, сатира и е-кретения
- wiki-та, списъци и ресурси
- уебкомикси
- цитати, афоризми и крилати фрази

Хм, в бъдеще може да променя списъка отново. Например мога да премахна някои от основните категории-майки (като „наука и технологии“) и да оставя само подкатегориите им, вече със статус на пълноправни категории.

Ами, да се залавяме за работа. По 1-2 редакции и/или превода на ден и скоро можем и да догоним англоезичната Уикипедия. Дано повече хора участват и са по-активни, и без това съдържанието е свободно, т.е. въпреки своите недостатъци, един от най-известните уебсайтове в Мрежата е един и от най-информативните и полезни (неслучайно при търсене с Google най-често статии от Уикипедия излизат на първо място сред намерените по ключови думи уебстраници).

В заключение ще препубликувам превода на гореспомената статия за литературно-художествения термин, персонажен архетип и тропа „антигерой“. Приятно четене. И, да, признавам, че има още много да се желае от статията, но и това е начало.

В художествената литература и много други изкуства, антигероят^[1] (женският еквивалент е антигероиня) е персонаж, който обикновено е смятан за протагонист, но чийто образ е поне отчасти забележително противоположен на този на класическия архетипен герой, а в някои случаи е и неговата антитеза. Някои считат значението на думата за достатъчно обширно, за да включва и антагониста, който (за разлика от архетипния злодей) предизвиква значителна симпатия или възхищение (уважение). Терминът (поне в английския език) датира от 1714 г.^[2], въпреки че литературната критика идентифицира (намира) тази тропа и в по-ранната световна литература.^[3] Освен като литературно-изкуствоведска тропа, този тип художествен образ се разглежда и като един от популярните инвентарни (често срещани, стандартни, изтъркани) типажни персонажи в литературата, театъра, киното, развлекателната индустрия и изкуствата като цяло.

Съдържание 1 История 2 Байронови герои 3 Различия с малко вероятните (неправдоподобните) герои 4 В популярната култура 5 Вижте също 6 Бележки 7 Източници 8 Външни препратки

История

Трудно e да се постави с точност хронологически определен исторически момент, в който образът на антигероя сe е появил като литературна тропа. Антигероят като типаж е еволюирал с времето, като се е променял наред с промяната на обществените представи за героя, като се започне от от елизабетянските времена на Фауст и Falstaff на Уилям Шекспир, към тематично по-мрачната Викторианска литература на 19-ти век, като като Операта на просяка от Джон Гей, или като един стеснителен, пасивен, нерешителен мъж, който контрастира рязко с други гръцки герои^[4], до новелата Признанията на един убиец от Филип Мийдоус Тейлър (Philip Meadows Taylor). Байроновият герой също поставя литературен прецедент към (по отношение на) модерната концепция за антигероизма.
Антигеройският тип образ присъства и в произведения на класическата българска литература от 20-ти век, като от 1990-те години насетне става все по-популярен и често срещан в литературните творби на редица автори. Преминава и в други изкуства, например в българското кино. В постсоциалистическата за България епоха антигероят като художествен типаж претърпява разцвет и значително развитие.^{[източник?]}

Байронови герои

Байроновият герой е бунтарски антигерой, който е симпатичен въпреки отрицанието си на добродетелите.^[5]

Различия с малко вероятните (неправдоподобните) герои

Традиционният тип герой е класически представян като персонаж, който притежава образ „по-голям от живота“ (т.е. нереално възвишен, от англ. larger than life). От тях обикновено се очаква да бъдат по-привлекателни физически, по-силни, по-храбри, по-умни или по-харизматични от средния обикновен човек (от англ. everyman). Малко вероятните (неправдоподобните) герои (на англ. unlikely heroes) са просто персонажи, които може да не са с големи недостатъци, а просто обикновени хора, въвлечени в необикновени обстоятелства.

В популярната култура

Съвременните герои се радват на все по-възходяща морална сложност. През 1930 г., първоначално въведен като мистериозен радиоводещ от Дейвид Крисман (David Chrisman), Уилям Суийтс (William Sweets) и Хари Ингман Шарлот (Harry Engman Charlot) за издателство Street and Smith Publications, персонажът на Сянката (The Shadow) бързо се развива и трансформира от антигерой в икона на поп-културата чрез трудовете на pulp (пулпен, булеварден) писателя Уолтър Б. Гибсън (Walter B. Gibson). Драматурзите от средата на 20-ти век, като Самюъл Бекет (Samuel Beckett) и Том Стопърд (Tom Stoppard) представят антигероични протагонисти, познаваеми по своята липса на самоличност и решителност. Булевардната художествена литература (на англ. pulp fiction) и детективските истории от типа noir от средата на 20-ти век виждат набирането на популярност на персонажи като Сам Спейд (Sam Spade), при който остъства славната привлекателност на предишни героични фигури. Под влиянието на булевардната литература, ранните комикс книги включват антигероични образи, като Подводния (известен и като Подводничаря, от англ. Sub-Mariner), който лесно от една страна опитва да завладее човечеството, а в други случаи се опитва да го спаси.^[6] Най-плодовитият/популярен комикс антигерой (от комиксите на Marvel) е вероятно Наказателят (The Punisher), който без колебание убива тези, които според него заслужават смърт. „Спагетените уестърни (на англ. spaghetti westerns)“ на Сержио Леоне (Sergio Leone) представят скитащия ренегат (от англ. vigilante) („Безименния човек„, изигран от Клинт Истууд (Clint Eastwood)), чието грубо държание противоречи с други героични характеристики.

Много от модерните антигерои притежават, или дори олицетворяват (инкапсулират), постмодерното отхвърляне (отрицание) на традиционните ценности, характерни (симптоматични, показателни) за модернистичната литература като цяло, както и разочарованието, обезверяването и разомагьосването, почувствано след Втората световна война и Ядрената ера. Продължаващата популярност на антигероя в модерната литература и в популярната култура може да е базирано на признаването на това, че личността е преизпълнена с човешки слабости и прегрешения, за разлика от архетиповете на каубоя с бялата шапка и благородния войн, и поради това е по-достъпна за читателите и зрителите. Тази популярност може също така да е показателна за отрицанието и отхвърлянето на авангардизма (avant-garde) на традиционните ценности след контракултурната революция на Запад през периода на 1960-те.^[7]

В постмодерната епоха, традиционно дефинираните героични качества, близки с тези на класическия типаж на „рицаря в блестяща броня„, са се поддали (или са трансформирани или заменени) с „твърдата/груба/болезнена истина“ (от англ. „gritty truth“) на живота, и авторитетът като цяло е под съмнение. Мрачният ренегат или архетипът на „благородния престъпник“, илюстрирани от персонажи като Наказателят (The Punisher) или Мръсния Хари (Dirty Harry), бавно се превръщат в част от популярната представа за героична храброст, вместо да се възприемат като негероични характеристики.^[8]

Вижте също

• Списък с измислени антигерои
• Антагонист
• Байронов герой
• Трагичен недостатък
• Трагичен герой
• Ренегат
• Терорист
• Злодей
• Фалшив герой
• Фалшив протагонист
• Архевраг
• Беки Шарп

Бележки

1. ↑ Правописът на думата на български е слят, т.е. пише се като една цяла дума без тире между „анти“ и „герой“. В английския език ситуацията е аналогична, както личи от речника Merriam-Webster Online; Неадаптирано (цялостно) издание на Dictionary.com (Dictionary.Reference.com), базиран на речника Random House Unabridged Dictionary, 2006 г.; и речника The American Heritage Dictionary of the English Language, 4-то издание, 2000 г.
2. ↑ Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, 10-то издание, 1994 г., стр. 51, и онлайн речника на английския език Merriam-Webster Online.
3. ↑ Например в романа Дон Кихот от 1605 г.: Литературни термини от колежа Carson Newman College и Енциклопедия Британика (Encyclopedia Britannica).
4. ↑ Haggar, Daley (1996 г.). „Review of Infinite Jest“. периодично издание „Harvard Advocate“.
5. ↑ Dr. Wheeler, Уебсайт с литературни термини и дефиниции.
6. ↑ Comics Should Be Good! » 365 Reasons to Love Comics #211.
7. ↑ Erickson, Leslie (2004 г.). „The Search for Self: Everyday Heroes and an Integral Re-Visioning of the Heroic Journey in Postmodern Literature and Popular Culture“. Ph.D. дисертация Издание на University of Nebraska.
8. ↑ Lawall G, (1966 г.). „Apollonius’ Argonautica. Jason as anti-hero“. Yale Classical Studies, том 19-ти: стр. 119–169.

Източници

• ((en)) Електронен музей на Нобел: Презентационна реч на Карл Рагнър Джийроу (Karl Ragnar Gierow) по повод връчването на Нобеловата награда по литература за 1976 г.
• ((en)) ИК за е-изследвания и образователна литература „Thomson Gale“: Глосар (кратък речник нa специални/редки думи) — буква „А“.

Външни препратки

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на „антигерой“

• ((en)) Anti-heroes (от 15 май 2000 г.) — от Salon.com.
• ((en)) The Gallery of Anti-heroes and Villains: What is an Anti-Hero? — от flowerstorm.net.
• ((en)) David Simmons, The Anti-Hero in the American Novel: From Heller to Vonnegut (Дейвид Симънс, Антигероят в американския роман: от Хелър до Вонегът).
• ((en)) The Gallery of Anti-heroes in Science Fiction Movies (Галерията от антигерои в научнофантастични филми) — от Explore-Science-Fiction-Movies.com.

п • б • р Инвентарни персонажи и персонажни архетипове Герои Съседско момче · Христова фигура · Съперник · Епичен герой · Обикновен човек (от англ. Everyman) · Фалшив герой · Final girl · Фолклорен герой · Джак · Митологичен крал · Рандиански герой · Романтичен герой · Супергерой · Трагичен герой · Умно хлапе Антигерои Байронов герой · Лошо момче · Джентълмен крадец · Неохотен герой Злодеи Алазон · Архевраг · Чудовище с насекомоподобни очи · Стара вещица · Тъмен лорд · Зъл клоун · Зъл близнак · Фатална жена (от англ. Femme fatale) · Луд учен · Мистериозен маскиран злодей · Суперзлодей · Мошеник Разни Разсеян професор · Архимим · Архемаг · Художник-учен · Библейски образ · Бимбо · Черен рицар · Русокос стереотип · Пушечно месо · Пещерен човек · Девойка в беда · Тъмна дама (персонаж) · Възрастен учител по бойни изкуства · Есекско момиче · Съседско момиче · Благородна дама · Плашило/уродлив чудак · Вещица · Прислужница · Ястребна (орлова) жена · Проститутка със златно сърце · Смотаняк, перко (или преуспял човек, отличен играч) (от англ. Hotshot) · Инженю (наивно момиче) · Еврейски адвокат · Еврейска майка · Еврейско-американска принцеса · Джок (атлет) · Килбот · Странстващ рицар · Заветен герой · Отвратителна лейди · Любовници · Магически негър · Mammy archetype · Manic Pixie Dream Girl · Мери Сю · Miles Gloriosus · Скъперник · Държанка, метреса · Nerd · Хубаво еврейско момче · Благороден дивак · Петрушка · Princesse lointaine · Женкар, развратник · Червена тениска (от англ. Redshirt) · Селяндур (недодялан човек, дръвник) · Youxia Портал литература · Портал изкуство

Категории: Статии с конкретно поискани източници | Литература | Изкуство | Литературни герои | Измислени герои | Художествени герои според ролята си

П.П. Е, дайте и вие примери за антигерои от популярната култура (напр. от изкуствата и развлекателната индустрия), за да върви дискусията. Аз се сещам за поне дузина.

Скрийншот от диалогов прозорец на браузър с добавен текст, свързан с HMTWBS, за хумористичен ефект.

Забелязал съм, че откакто ползвам по-модерни browser-и (т.е. почти всички без IE) като Mozilla Firefox (и производни), Opera, Apple Safari и т.н., които поддържат уеб сърфиране посредством многоподпрозоречна функция (т.е. с възможност за отваряне на множество tab-ове вместо няколко отделни прозереца/инстанции на уеббраузъра), страдам от нов вид синдром, за който измислих свой оригинален термин (неологизъм). Представям ви HMTWBS — синдрома на мултиподпрозоречното (или мултитабово) уеббраузване. Трите основни причини за появата му са следните: хаотично сърфиране и разнопосочност на вниманието; това, че съм настроил браузъра да отваря всички хипервръзки (link-ове) винаги в нов подпрозорец (таб); и това, че си падам голям netophile/webophile/Internetophile/netaddict (пак термини, измислени от мен (без последния, който е съкращение на Internet addict)).
По-долу илюстрирам този нов вид синдром със screenshot от скорошна сесия.

Същото изображение като по-горе, но с повече отворени табове, за илюстрация на ефекта от HMTWBS.

Признавам, че съм хронично болен от този синдром.

Това означава, че при сърфиране в Мрежата отварям поне по 20-30 подпрозореца (таба) в уеббраузъра, а често стигам и до бройка от порядъка на 100-150 (не че изчитам повече от 60-70 от тях за 1 час ).
Рекордът ми досега е 666-750 таба отворени едновременно. Добре, че използвам сравнително мощни компютри, иначе това не би било възможно. Практикуването на този синдром и сега води до чести фалове (crash-ове) на Firefox, но хардуерът помага много. Пък и често ползвам добавката (add-on-на) Session Manager, за да си запазвам сесиите при браузване (по подобие на същата вградена функция при Opera).
А сега, една минута мълчание в удивление от невероятните ми способности по измисляне на нови неологизми (или протоизми в случая, защото все още не са много популярни сред широката публика).

А Вие страдате ли от HMTWBS?

П.П. Ако да, ви препоръчвам добавката Tab Counter за Firefox, за да следите докъде стига това увлечение (а и за да документирате рекордите си чрез screenshot-ове).

***

Впрочем, това е само началото…
Скоро започвам да се вихря в блога (пак по най-различни теми, но отново с по-редки включвания откъм брой нови публикации на месец), дано това не ви смущава.

Оттук насетне ще публикувам повече неща в областта на хуманитаристиката, като ще доминират и мои лични мисли, идеи, анализи, опити за реферати и лично творчество, както и есета (кратки и дълги). Ще запазя наличието и на по-неформалните статии с откритията ми из Интернет, но ще дам повече ударение и на статии с прости практически съвети и неформална информация, свързани с разнообразни теми, предимно софтуерни и такива като интернет технологии, дигитално изкуство, а дори от време на време и с видео игри.

Сами ще разберете, че съдържанието на блога е променено едва когато започна гореописания плануван процес, но това може да отнеме време, защото ми се налага първо да се погрижа за някои по-неотложни лична дела. Надявам се, че когато започнат да излизат наяве първите признаци за авторово раздвижване в този блог, ще срещна и по-голяма читателска аудитория, която смело да ме провокира, критикува и насърчава, за да е по-интересен диалогът, който предлага днес интерактивността на киберпространството на Междумрежието.

Sah War

П. П. Тази публикация да не се смята за „статия“ (защото е просто сбор от препратки към чужди статии) или опит за увеличаване на посещаемостта на този полумъртъв блог (въпреки че може да има такъв ефект), тя наистина е пусната с цел осъзнаване на личната позиция и ориентиране сред тези на другите по сериозни теми, касаещи всички мислещи хора. Уебсайтовете-източници на част от реблогнатите препратки ще се добавят, когато намеря повече време.

Избрани (повечето наскоро публикувани) статии из българската блогосфера (а и из по-широката ни „онлайн почва“), заслужаващи преглед:

• Правописен речник за напреднали (от kalinvv) — от Versus – блог за различно мнение
• Стресът на планирането (от Ели Иванова/размишльотини/razmisli) — от Размишльотини
• Мислоучение (от Ели Иванова/размишльотини/razmisli) — от Размишльотини
• Натъртеният език (от Ели Иванова/размишльотини/razmisli) — от Размишльотини
• Манифест на анонимните блогъри! (от chergar) — от Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)
• За морала, емоциите и Разума! (от chergar) — от Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)
• Блогърите, журналистиката и свободата на словото! — от Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)
• Главна Дирекция за Борба с Обществената Просвета (ГДБОП) — от Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)
• Реакции по случая „Читанка.инфо“ — от Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)
• Хитлер срещу Читанка. Няма такъв клип! — от Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)
  (както и всички останали статии от неговия (като цяло) прекрасен по съдържание (сатирична критика) блог)
• НАРИСУВАЙ МИ ОВЧИЦА! – казал Малкият принц – АМА ДА Е РУНТАВА КАТО БЪЛГАРСКО ИЗДАТЕЛСТВО… — от Блогуващият с пилци
• Това вече се е случвало — от K.I.S.S. (Djekova.info/blog)
• Мисли от Марк Твен — от K.I.S.S. (Djekova.info/blog)
• За преследването на целта — от K.I.S.S. (Djekova.info/blog)
• Цитати
• Какво НЕ се прави, когато си болен? — от Защо НЕ!?
• Когато не позволяваме на децата си да пораснат
• Време и история
• Уеб награда за кампания: „Читанка“ на фирма ГДБОП
• България 2015
• Мисли за мисленето
• one thousand and one …
• Категория: „За свободата“
• Категория: „L`афоризми“
• Бай Ганьо и Интернет
• За щампите и реалността …
• За лицензите и за авторските права
• За софтуерът с отворен код …
• За авторското право …
• 24/7 порно-надзор на г-н Миялков (от Комитата) — явно и в р-ка Македония 2010 е новата 1984-а…
• Гниещата държава и реформата (от Комитата)
• Сексуалната удовлетвореност — статия по друга тема
• Сексът в мъжкото съзнание — статия по друга тема
• Отчуждението
• Лека депресия
• На крачка от пълното щастие (от Пламен Асенов) — статия от онлайн изданието на в. „Марица“
• Акция “Некадърните” и акциите на кадърните (от Красимир Димовски) — статия от онлайн изданието на в. „Марица“
• (Анти)мафиотите елиминираха сървъра на Читанка.инфо (от Калин Василев) — от Versus – блог за различно мнение
• RIP www.chitanka.info — от Трета Смена, блог с опити за интелектуално производство
• Турските сериали и съседското клюкарене — от Трета Смена, блог с опити за интелектуално производство
• Краят на шльокавицата — от Grigor Gatchev – A Weblog
• 451 по Фаренхайт — от Grigor Gatchev – A Weblog
• Как да унищожим книгата — от Grigor Gatchev – A Weblog
• Жегата и изживяването — от Grigor Gatchev – A Weblog
• Другата от страните — от Grigor Gatchev – A Weblog
• Завещанието — от Grigor Gatchev – A Weblog
• Престъпно управление — от e-lect.net
• Backup архив на Chitanka.info (малко по-стара версия има и в ThePirateBay)
• Моята библиотека (позната още като Chitanka.info) е отново онлайн!
• Гражданска петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info
• Изявление на OmegaKO, администратор на сървъра, хостващ chitanka.info и други некомерсиални уебсайтове
• Германия – приказката свърши — от Glasove.com
• Искам да затворят ГДБОП и да отворят Читанка.инфо! — Facebook група
• Да спасим www.chitanka.info!!! — Facebook група
• МВР влезе в нова война – с виртуалните библиотеки (от Борис Антонов) — статия в онлайн изданието на в. „Сега“
• Полицейската атака срещу сайта Читанка.инфо разгневи стотици читатели — статия в онлайн изданието на bTV новините
• ГДБОП, чели ли сте Бредбъри? (от Христо Блажев) — от Glasove.com
• Хапче срещу невежеството (от Калина Андролова) — от Glasove.com
• Поправката „Мери Джейн” и мълчанието на премиера (от Димитрина Чернева) — от Glasove.com
• Боряна Димитрова: Критичността към ГЕРБ нараства, но това не снема вината от предишните (Боряна Димитрова и Галя Горанова) — от Glasove.com
• Пълни със селяни градове от (от Бойко Ламбовски, в. „Сега“) — Glasove.com
• Кога средното образование ще скъса със социализма? (от Георги Киряков) — от Glasove.com
• ГЕРМАНОМАНИЯ (от Стоян Гяуров) — от Glasove.com
• Образователна реформа — от Е-lect.net
• Нечовек — от Pili’s Blog
• За суетата и други неща — от Pili’s Blog
• Каталога с държави, моля! — от Pili’s Blog
• Отново гръмнаха медиите за поредния смъртен случай на куче (чрез обесване), а за смъртните случаи на прасенцата, пиленцата и плъхчетата?
• За затварянето на „Читанка“- да хвърля и аз своя камък…
• Дали ще си сложа Линукс на новия компютър?
• ФаКтастика: Съвременната 2010 спрямо Одисеята на Артър Кларк!
• Скучен ли е космосът?
• Дянков за пореден път прояви некомпетентност и непознаване на научната ситуация в България!
• Философът-блогър Ангел Грънчаров за анахроничността на българското „образование“ (видео, 1-ва част)
• Философът-блогър Ангел Грънчаров за анахроничността на българското „образование“ (видео, 2-ра част)
• В търсене на 999 999 съмишленици
• Западните елити се преквалифицират от лектори в студенти на хаоса
• За политиката, футбола и секса – накратко
• Кратки размисли по исторически теми с политически оттенък

Чуждестранни отзвуци:

• “Damaging To Culture”, Online Library Chitanka.info Smashed By Police (June 2010) — от TorrentFreak.com
• Pirate Party Wins and Enters The European Parliament (2009) — от TorrentFreak.com
• Pirate Party to Run Pirate Bay from Swedish Parliament (2010) — от TorrentFreak.com
• Hitler’s DMCA Takedown Rant Gets Taken Down — от FreakBits.com, страничен проект на TorrentFreak.com
• „Училището убива креативността“ от Кен Робинсън (видео) — от видео конференциите на TED.com (Изглежда, че и Западните общества се тресат от дебати относно пътя за развитие на образованието, т.е. критиката към стандартното обучение и неговите класически проблеми вече е достигнала нов етап от еволюцията си.)

Моето скромно мнение по аферата „Българската антикнижовност и антирационалност доведоха до обществена античитанка и антибуквар“:

Уебсайтът на chitanka.info безспорно бе удобен некомерсиален начин за четене на книги в Интернет и с това служеше за увеличаване на броя читатели сред обществото ни, което е неоспорима заслуга на доброволците, допринесли за този уебсайт и съдържанието му. Обаче да се разчита само на Читанка.инфо да бъде локомотив на свободната просвета и образование е несериозно — уебсайтът е полезен и трябва да съществува, но не бива да е единствена алтернатива. Поведението на ГДБОП е престъпно и не се базира на законите, а на погрешната им користолюбива интерпретация в защита на частни меркантилни интереси, което е позор за българските институции.
На нацията ни трябват големи структурирани online български научни библиотеки. И съответното отношение на държавата и обществото към тях. Особено крещяща е нуждата от свободен онлайн речник на българския език, който да е онлайн вариант на The Collaborative International Dictionary of English (но да е онлайн издание), да работи на принципа на допълнения и редакции от потребителите, като Wiktionary (Уикиречник), но да е под редакцията на компетентни членове на Института по български език към БАН.
Но явно нито като цяло опростялата ни и тотално духовно и материално обедняла нация (без откликналите остро срещу тази несправедливост, разбира се), нито правителството, нито БАН, нито дори в общ смисъл и трите структури на разделението на държавната власт (изпълнителна, законодателна и съдебна) в уж демократичнита ни страна, не вършат работата си и не спазват нито основите на здравия разум, нито законите, нито парадигмите на цивилизованото общество, нито преследват Истината. България е пример за тотално деградирала дистопия (антиутопия) от балкански тип, която допълнително се опропастява както от некачествената част от собственото си население, така и от „чуждестранните си партньори и добродетели“, които са всички други държави по света, които експлоатират българската нация и държава користно, открито и скрито. Мир на праха на Човекът, времето му вече отминава и е на път да бъде унищожен от по-висша и свръхинтелигентна нечовешка сила…
И, да, гореописаното мнение може би е леко преувеличено, но това не го прави по-малко истинно в по-широкия му смисъл, т.е. в реалността.

Бележка: Извършена е вторична редакция на коментарите за премахване на по-често срещаните езикови грешки.
Бележка 2 (от 29 декември 2010 г.): Коментарите са допълнени с нови елементи, редактирани (поправени) са още от намерените допуснати езикови грешки.

І. Парите не били най-важното нещо в живота?! Утехата на лековерните (от chergar) — от Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Коментарът ми:

Парите са просто инструмент, който може да се използва по много начини, защото хората са решили вместо бартер на стоки и услуги, да използват бартер на хартии и виртуални пари за реални стоки и услуги — за по-лесно и ефективно манипулиране и експлоатация на масата от по-нискоинтелигентните.

Парите обаче не могат да ти купят Истина, а само полуистина и затова не са по-велики от Истината. А Истината е самата Реалност, а тя с нищо не може да се купи ИЗЦЯЛО, колкото и ненаситната ниска човешка страст (т.е. алчността, егоизмът и стремежът към превъзходство, доминация и надцакване) да иска.

А пък тези, богаташите, за които говориш — голямата част от тях е развалина, покварена, елементарна и непрогресивна — малко от тях са направили нещо за прогреса — той и образованието са най-добрата инвестиция, която парите само спомагат, но не могат да генерират сами по себи си, така както от камък (недокоснат от човешка дейност натурален материал; естествен природен продукт) не ще измислиш часовник (изработен и оформен от човека продукт, съставен от преработени натурални или синтетични материали; културен артефакт, изкуствен продукт).

Не е важно кой контролира парите (в смисъл на конкретната му идентичност; откъм това кой субект дърпа конците обаче е важно) — от лицето му няма да познаете, че е той, важно Е КАК ГИ КОНТРОЛИРА И ИЗПОЛЗВА, и най-важното — С КАКВА СКРИТА ЦЕЛ го прави. Част от успешната му рецепта е да ви кара да мислите по начина, по който мислите в тази статия (бел.авт. статията, линкната по-горе, коментар към която е този текст). Затова ще си останете овце — защото не мислите отвъд рамката, която са създали, за да манипулират общественото мнение.

А, и още нещо: „как може при това положение, те да не са важни, като цялата съвременна цивилизация се крепи на тях?“ — това е една от основните причини за упадъка на същата тази човешка „цивилизация“, която прогресира на гърба на овцете и задоволява само малки кръгове от хора, които обаче също НЕ знаят истината, просто са малко по близо до нея, пък и начинът им на осмислянето и достигането на истината е САМО ЕДИН ОТ МНОГОТО ВЪЗМОЖНИ (т.е. не е задължително да е правилният начин за постигането и осъзнаването на истината).

Роби сме, защото САМАТА човешка природа показа своите жалки възможности и затова остана само да ЕКСПЛОАТИРА самата себе си в лицето на себе си и другите хора, а и природата. Факт е, че никой НЕ ЗНАЕ ЦЯЛАТА ИСТИНА и това ще бъде винаги така за хората — просто тези, които експлоатират по-успешно вече натрупаните знания, които са по-близо до истината и изглежда работят по-уселено и целеустремено към постигането на Истината, управляват овцете, чиите съзнания са социално конструирани да бъдат роби — ето това последното е смисълът от масовата култура, масовото образование, от всички организации и ПП по света (вкл. лъжливата и слугинска ООН, всички световни лидери и управляващи, всички бизнесмени и работодатели, всички фирми, корпорации, компании и т.н.; вкл. почти всички масмедии), от самото човешко общество.

„… светът днес е така изграден, че всичко се крепи на тях“ — откога „светът“ е изграден от пари, май се бъркаш — според науката е изграден е от физически елементарни вълни-частици (енергоматерия), пространствовреме и физически фундаментални взаимодействия, и откога „светът“ стана само затворената и ограничена човешка социална реалност? Авторът май не може да мисли извън сферата на парите, затова е техен идеологически роб. С пари НЕ можеш да станеш НЕЗАВИСИМ от парите — точно обратното! А най-богатите също го знаят — парите не купуват щастие (несъществуващо реално нещо, просто най-голямата лъжа на човечеството, която служи на господарите при боравенето им с елементарните овце, за да ги подчиняват на робстата идеология) или Истина (която е истинският идиал на реалността), те са само инструмент за опит за достигане до Истината, изкуствен инструмент при това.
Неслучайно има поговорка „Парите и властта/силата/могъществото развращават и покваряват. Абсолютната власт, сила, могъщество и многото пари пък развращават абсолютно“.

Това, което глупци като Вас не съзнават, е НЕ ЧЕ НЯМА КРИЗА НА ПАРИТЕ (ТЯ Е ВИРТУАЛНА, но ни контролира, защото сме избрали да оцелеем по лесния начин — като бъдем нейни послушни идеологически и физически роби), А ЧЕ НАСТЪПИ ФИНАЛНИЯТ ЕТАП НА КРИЗАТА НА САМИЯ ЧОВЕК, на ЧОВЕЧЕСТВОТО и на ЧОВЕШКОТО като такова — то ще си отиде и ще бъде заменено от нещо… наистина истинско — от Постчовекът. Разбира се, трудно е да се прогнозира колко дълго ще продължи този прозес на разлагане и последващ край на човешкото. Или това, или просто реалността ще си продължи да си съществува без покварата на човешкото като цяло. Ето това Е същинска част от Истината, поне що се отнася до социалната реалност на човешкото общество.

Останалото е просто проста човешка заблуда на човешки овце, каквито явно са не само българският народ (който поради историческите си провали, малкият и все по-намаляващ брой население и слугинско-робско-мутренско-байганьовски манталитет и липсваща ценностна система е дори още по-некачествено стадо от други некачествени народи-овце), но и цялото човечество, вкл. прословутите „развити държави“ — техните средни класи са си съвсем послушни човешки овци, но тъй като са задоволени физически (с лъжи като щастие и продоволствени стоки и услуги), не могат дори да съзнаят, че са поредният некачествен продукт на масовата тайна и явна манипулация на господарите. А Господарите не са тези, за които нацията знае, че са незаконно забогатели парвенюта, престъпници и други копелата (последното дори и прекалено меко название за тях), а тези, които създадоха и контролират и до днес САМАТА СОЦИАЛНА СХЕМА/СИСТЕМА, които ги крепи на господарските места, посредством добре изработена и функционална потомствена/наследствена властническо-предаваща линия. Те не си поплюват с парите, защото знаят, че те не струват НА ПРАКТИКА НИЩО (освен ресурсната себестойност на хартията и мастилото, от които са направени) — струват само защото ТЕ ни карат да мислим, че парите СТРУВАТ НЕЩО, за да ни контролират с обещанието (на) парите да поправят пословичната ни тъпота и липса на животинско задоволяване на първичните инстинкти. Последното е ясно, че няма да се поправи нито чрез пари, нито чрез лъжливи обещания и псевдопозитивно мислене.

За да надмогнем Господарите, трябва да ги надвием умствено, по индивидуален начин, като изберем цели, които надхвърлят и техните. Например, и ние трябва да се стремим към безсмъртие и истина — те се плашат именно от това и затова ги преследват, за да знаят как да се защитят от тях, но от тях ЗАЩИТА не съществува. Жалкото е, че дори и при успешен опит за детрониране на господарите в сянка, пак част от умните хора, които са спомогнала за премахването им, ще пожелаят да заместят падналите и просто ще възприемат ролята им и още повече ще развият насилническо-репресивните и тоталитарни техники… твърде жалко наистина… омагьосан кръг.

Нужна е Революция, която да унищожи човешкото, защото днес истински нечовешото Постчовешко е иронично вече по-човешко от човешкото, като го отхвърля и надмогва.

Да живее смъртта на човешкото, песента му е изпята и заслужава само смърт или надмогване!

П.П. За съжаление, човечеството надали ще доживее да осъзнае станалото, пък и има голяма вероятност Постчовекът да е само един, т.е. преди да победи вероятно ще има епична скрита и открита битка между най-силните трансхуманисти (един от които чрез победа над другите ще стане Постчовекът)… Разбира се, това е само един вариант за това какво крие бъдещето.

ІІ. Развален български (от Ели Иванова/размишльотини/razmisli) — от Размишльотини
Коментарът ми:

Поздрави за автора за започването на тази опасно важна тема.

Проблемът е в това, че този дебат за българския език, за спецификите и проблемите при ученето на родния и чужди езици, за езиковата релативност (наречена още лингвистична/езикова относителност), за статута, ролята и значението на диалектите и социолектите (както и на езиковите акценти при произношение), не се започна в масовата българска диаспора (целокупната българска нация, вкл. етнически българското и етнически небългарското население, говорещо български и/или живеещо в родината или в чужбина) още през 1990-те, а едва в последните години леко се прокрадна като невидим пушек в съзнанието на криворазбралия цивилизацията средностатистически българин. В общи линии, този дебат е малко засегнат дори и в родните научни среди, въпреки че там поне съществува като важен проблем и са правени опити за систематизирането на проблематиката му.

За съжаление, много от иначе добронамерените (надявам се) събеседници в тази дискусия нарочно или подсъзнателно пропускат да отбележат 9 факта, които тотално преобръщат картината на разглеждане на дебата и водят до контраинтуитивни на моменти, но всъщност в голямата си част верни на реалността заключения:

1. Днес езиците на Земята са много по-сложни в сравнение с оригиналните си първообрази. За радост, при изучаването им стандартизацията на езиковите правила и до голяма степен унифицираните речникови дефиниции на думите улесняват значително разбирането на тази изключително сложна система от хетерогенни системи от знаци (писмени системи), символи и интерпретационни маркери за комуникация, наречени езици. Тази стандартизация обаче има и негативни последици (например: езикова дискриминация на чужденци и индоктриниране на ума в езиковите рамки на родната социокултурна схема без оглед на чуждите и въобще на наличието на такава наказателно-облагодетелстваща абстрактно-реална структура), освен огромните си позитивни такива.

2. Днес в България явно (почти) НЯМА българин, който да говори ИСТИНСКИ правилен български според книжовните правила на съвременната българска граматика и лексика. Потвърждение на това са (почти) всички коментари както към тази статия (както и самата статия, въпреки че в нея поне се забелязва стремеж към граматическа коректност, макар и не напълно успешна), така и навсякъде в Интернет, а и в масовите български медии.

На практика навсякъде нито се говори на правилен български, нито се пише, дори обратното — грешни варианти на езика ни СЕ ТОЛЕРИРАТ И НАЛАГАТ КАТО СТАНДАРТ!?!

Малко изключение правят някои вестници, чиито редактори явно имат някакви познания за ИСТИНСКИЯ български език, както и някои български учени, занимаващи се с българския език на академично ниво (тук включвам и малък брой наистина компетентни преподаватели по български език). Жалко, че явно те нямат желание (или ресурси) безплатно да вършат реално успешни (и не стереотипизирано медийни) усилия за промотиране (т.е. популяризиране, спомагане/съдействане/допринасяне за; поддържане, подкрепяне, подпомагане, насърчаване, поощряване) на правилна писмена и устна употреба на словото българско, на правилата и достойнствата му. Това е значителен аргумент в полза на критиката и към тези среди, които уж трябва да работят за „общото благо“ на нацията. Комерсиализацията явно е надскочила съзнанието за полезността от истинската научна и гражданско достойна дейност…

Разбира се, дори и тези учени хора не остават напълно недокоснати от маргинализиращия фактор на езиковата затвореност и липсата на експертни знания за чужди езици, които, повярвайте, дават цели нови начини за виждане и анализ на действителността — както се казва на по-стереотипен език: езикът носи цяла една култура и начин за възприемане, изразяване на и справяне с реалността, съдържащ многовековни културно-исторически и социално-икономически традиции и успешни нововъведения (напр. неологизми, най-често чуждици) и други за момента разпространени иновативни езикови практики. За съжаление, и това е нож с две остриета, тъй като може още повече да засили и без това чуждопоклонническата натура на средностатистическия българин.

Незнаенето на елементарни неща за езика (ОСОБЕНО за употребата му) е видимо както при младежта (при учениците и студентите по-специално), така и при по-възрастните (дори уж уважавани и високообразовани хора с професионален престиж), особено при по-бедните (или необразовани) пенсионери, които рядко се сещат за езика, докато се опитват да свържат двата края (за последните искрено ми е жал). Не искам да обиждам никого, но трябва да ни пука за езика, ако ни пука за себе си — че кои сме ние без езика си? — така губим част от уникалната си идентичност. Разбира се, всеки е свободен да модифицира, реструктурира и реконструира идентичността си, ако тя го дърпа надолу.
Тоест, проблемът с незнаенето на родния ни език е надкласов и това го прави още по-опасен и непредсказуем, а ако не се заемем с решаването му ще остане, както сега, и перманентно клеймо за/на неуспеха ни.

А политиците ни пък са съвсем като плашило — уж се опитват да използват понятия от чуждоезиковата терминология, а пък също правят елементарни грешки в говоренето на български. Пример за последното е прословутото „мекане“ на софиянци, което е видимо в голяма част от публичните изказвания на известните ни политици, а е тотална подигравка с книжовния ни език и самочувствието ни на уж образован и културен народ (особено като се има предвид, че след Освобождението ни се е приело като правило следването и налагането на източните диалекти/говори като основа за книжовния български език; софийските масмедии в съвремието се подиграват и гаврят яко с последното и шопизират и софиязират насилствено езика ни, което за по-умните българи, живеещи извън София, трябва да е нещо значително неприятно, т.е. трябва да се борим против този „софиязиращ“ процес).

Всичко това (масовизацията на разваления български днес) е показателно за цялостното ниво на тотална деградация и разпад на вече дефакто несъществуващата химера на „българското/българщината“.

Всичко почти изцяло е заменено от криворазбрани движения с псевдонационалистки, субкултурни, псевдофундаменталистки (последното ще приемем, че означава обърнати към възстановяване и реинституирането на идеали, схващания и практики на завинаги отминалото минало, които на практика са несъстоятелни и непрогресивни в условията на постмодерната епоха, която в България (разбирай: в масовото мислене, на академичните и интелектуални среди този термин е познат) впрочем нито се знае, че съществува (и като пониятие, и като процес) и че влияе на развитието ни като общество, нито се разбира в действителните ѝ измерения и характер, нито се прилага качествено или дори взима под внимание при анализ на социокултурните обстоятелства) или псевдореформистки и псевдоцивилизационни насочености. Да не говорим пък за псевдоетноцентричните политически партии с явна антибългарска политика (да, за ДПС става въпрос).

Популярни са явно и чуждопоклонническите и родоотстъпническите течения, пак ограничаващи широтата на мисълта и действията и водещи до социални конфликти (често фатални). Към тях по принцип не спадат емигрантските вълни, които са по-скоро с икономическа насоченост, макар че и при тях съществуват (неизбежно) процеси на културен конфликт и вътрешноличностни идентичностни терзания (прословутата „криза на идентичността“ у посткомунистическите общества, както му казват на Запад).

3. Според много лингвистични и социологически теории реално съществува „езикова политика“ на всяка държава с език или на всеки отделен език (или подвид на език) така, както съществува и традиционната (държавна) политика.

Това означава, че правителствата на държавите (и съзнателно или несъзнателно гражданите на държавите по света) прилагат цялостна политика по отношение на собствения си език (най-често експанзионно насочена), така и към чуждите езици (най-често враждебно-асимилационна или унищожителна, за отблъскване и намаляване на влиянието и употребата на чуждите езици).

Разбира се, съществуват и подходи в езиковата политика като интеграционния (например: според някои, на практика 2-те основни причини, поради които английският език се налага в глобален мащаб, са това, че „краде“ и усилено интегрира в себи си цели „парчета“ от други езици, най-вече в лексикално отношение, и това, че има добре разработена и приложена експанзионно-асимилационна езикова политика (за което спомага и бившето колонизаторско минало от историческа гледна точка)).

В това отношение положението на българския език е повече от плачевно — успоредно с прогресивно намаляване и пословично застаряване на и така малцинствената като брой българска нация (особено българският етнос), намалява и общият брой на говорещите и пишещите на български (ще ги наречем условно „полуграмотни“ или псевдограмотни, но използващи „криворазбрана домашна модификация“ на езика ни), което в исторически план означава скорошно изчезване на езика ни, така както изчезват и цели биологични видове и етноси от лицето на Земята (по обективни и субективни причини — предимно поради некомпетентността си или поради успешността на чуждата експанзионно-асимилационна политика, която в съвремието е по-скоро социокултурна и идеологическо-икономическа, отколкото военна практика (не, че и последната не влияе)).

Въпреки недомислените и некомпетентни псевдоопити на българските правителства от периода на „Великия български „демократичен“ преход“ да наложи екзпанзионно-промотиращ модел за развитие на езика ни, в действителност населението — и млади, и стари — остава в неведение за това как е правилно да се използва този език.
А това неотменно води до опростяването, рудиментирането, модифицирането на езика ни в един прост по замисъл (но сложен в лингвистично отношение за класификация) псевдоезик, който е буламач, манджа с грозде от истинския книжовен български език, неговите диалекти и социолекти, и къде правилно пренесени в оригинален вид, къде зле интегрирани и побългарени версии на лексиката и граматиката на чужди езици (знаете за кои популярни и разпространени в глобален мащаб езици става въпрос: английски, френски, немски, испански, арабски, дори китайски, последният от които е на практика най-говореният език в света с над 1,3 млрд. „родни потребители“ (т.е. за тях е китайският е майчин език)).

4. Много смешна е ситуацията и със слабата интегративност на българския език с международната лексика, водена от английски термини и абстрактни понятия и концепции. Смешна поради изброените в точка 3. причини (накратко: неунифицирана и разпокъсана масово прилагана псевдоинтеграция на чуждици, водеща до заличаването на български думи и масовото им заместване с английски чуждици).

Тя (интеграцията) е сравнително добра в сферата на технологиите, защото там най-често направо се използват чуждите термини и наименования, без те да се модифицират, но мултиезиковата интеграция на българския език е на изключително ниско ниво по отношение на (по-) знанията за такива термини от страна на средностатистическото българско население (въпреки че има лъчи надежда в лицето на българските преводачи (особено софтуерни преводачи) и езиковеди и филолози (по-специално компютърните ни лингвисти)). Не можем да очакваме прогрес, щом нацията не знае за термини, които от години се употребяват в по-развитите страни и чието приложение води до по-добро, по-различно и по-комплексно разбиране на сложностите на всички сфери от живота. Неразбирането, отхвърлянето или подигравката с този прост факт е показател за непрогресивния ни характер като хора и психика като нация (етническа социокултурна единица).

5. С възхода на глобализацията състоянието на глобалност постепенно, но неспирно води до създаването на една децентрализирана глобална култура, която се оказва както панацея за промотиране на умиращи регионално-държавно-национално-етнически култури, така и — същевременно — тяхна явна убийца и асимилаторка.
Мащабите, аспектите и характера на това социокултурно движение не са съвсем разучени и неговите идеологическо-философски и политическо-икономически проявления са прекалено сложни, за да се схванат както от научни експерти, така и от обикновения човек (особено от културно затворения и псевдокосмополитен българин) и водят до общото състояние на „световното рисково общество“, в което никой не знае всичко и всички са жертва на всичко, особено на собствената си ограниченост, заблуди, различни видове предразсъдъци (мисловно-когнитивни, на паметта, на възприемането, на интерпретацията, критиката и анализа, социално-политическа и всякаква друга дискриминация и т. н.), както и на смъртоносните произволи на природните стихии.

Без създаването в България на масова „отворена, интелигентно интегративна (национална) култура на знанието, познанието, анализа и критиката“ по Западен модел (с известни модификации, но прогресивни такива, според „балканските“ ни условия), остава да живеем в и да се тровим от задълбочаването на социалния ни разпад/колапс като общество и продължаващото израждане и маргинализиране на българската култура в един „псевдомултикултурен изрод“ — тотална метафора на неуспеха на едно общество да се реформира и да поеме по пътя на „иновацията и ускорения прогрес“, неща, които се приемат за символ на стремежа на цивилизацията към истина и развитие без лъжите на ниските страсти, социалните различия и фалшивите идеологическо-философски догми. Друг е въпросът дали и развитата цивилизация е кой знае колко по-хуманна…

Това се отнася и за езиците в съвремието на Постмодернизма, където особено ясно личат движенията по масовизация на нравите, поведението и самото човешко мислене (за жалост в безкритична конформистка посока най-често), което води до липса на иновативност или линеен прогрес без взимане под внимание на потенциални по-добри алтернативи и методи на действие и мислене. Към по-деструктивните движения спадат например религиозният фундамантализъм и подивелият капитализъм.

6. В началото на 21. век се забелязва все по-ярко отразимата тенденция по изчерпване на прогресивните действия в масов мащаб и „корпоративизация, приватизация и груповизация на интелектуалната
и икономическата мощ“, която кара всички нации по света да действат или ирационално или строго рационално, като в първия случай това обичайно завършва с директен фал, а във втория води до известна едностранчивост на социалния модел на мислене и на маргинализацията му в уж „универсални човешки“ концептуални схеми на действие и мислене (политика и идеология/философия), колкото и на пръв поглед успешни да изглеждат те.

Отражение на тези процеси се явява и проблемът на/за родителите, които трябва да намерят компетентен преподавател на детето си по език, който не е официалният за чуждата страна, в която съответното семейство е имигрирало.

Труден е въпросът по какви показатели да се съди за качествата на един такъв преподавател, но обективни фактори като отлични познания за книжовния вариант на изучавания език и педагогическите и критическо-анализационни умения биха били добър индикатор за това дали съответният учител е подходящ, т.е. „става“ за тази „длъжност“ (за мен учителската професия ми изглежда като по-скоро лично призвание и затова уважавам и съчувствам на интелигентните ни учители, които са зле заплатени в сравнение с чуждестранните си колеги; разбира се, и сред учителите има съмнителни и зли персонажи, но да се надяваме, че са малцинство…).

Друго нещо, което би било добре да се съблюдава, е учителят да има толерантно отношение към чужденците (да не е хиперксенофоб или побъркан ксенофил) и да проявява уважение, по възможност дори фанатично любопитство и любознателност към различното у хората, които по рождение са до голяма степен предначертани „продукти“ на затвореността на социокултурната парадигма, в която са израстнали и която поради социокултурни предразсъдъци често мислят за единствената „правилна“ или ѝ придават някакво „по-особено“ значение — все неща, които имат и психологически корени (напр. в често погрешните „притчи“ на фолклорно-народностната „мъдрост“, колкото и хвалена да е тя, най-вече поради ефекта си на самоосъществяващо се пророчество (self-fulfilling prophecy) под егидата на страх от наказание, присмех, анатемосване или неодобрение).

7. Въпреки (а защо не и поради?) горните твърдения мнозина (истински мъдри) мислители на съвремието считат, че популяризирането на затворените идеологическо-социокултурни схеми води до ежесекунден директен и индиректен „сблъсък на цивилизациите“ (Самюъл Хънтигтън), който много наподобява биологичната борба за оцеляване и продължаване на потомството в биологията и еволюционната меметика на идеите (меметика/мемология, от. англ. memetics).
На практика този модел е приложим и за отношенията (политиките) между различните езици по света и обяснява до известна степен изчезването (или запазването, в някои случаи на уникални характеристики) на по-затворените и изолирани езици с по-малък брой говорещи (на) езика като майчин език. Основните похвати в тези своеобразни „скрити и явни езикови войни“ са вече споменатите езикови политики (language policies), които определят отношенията на привличане (унищожение, асимилация или интеграция) и отблъскване (отдалечаване и антипропаганда) между езиците по света.

8. Друг интересен факт е типа отношение на хората към езика като към средство, инструмент на действие в различните езикови и държавно-национални среди: например в България мнозинството от обществото пренебрегва и съзнателно или несъзнателно игнорира значението на това, че имаме собствен, уникален (различен от останалите) език. Това на пример се проявява в народната „мъдрост“ „Дума дупка не прави“, „Дума род не храни“ и други буквално ирационални и недомислени и едностранчиви изказвания.

За разлика от нас, на Запад изглежда има по-добро масово разбиране на значението и особеностите на езика като средство, щом той се обсъжда често и на неформално ниво в ежедневието (а в научните сфери е далеч по-добре застъпен и по-интензивно изучаван) и е обект на истински интелектуален публичен дебат, а не само перчене на ограничени мнения за монопол над обществените нагласи, както е „у нас“.

Фактите и наблюденията говорят неоспоримо, че българското общество сериозно се нуждае от вътрешна промяна в самите си базови схващания, в метавизията, в цялостния си начин на мислене и действие (философия/идеология и политика), както и в методите, похватите и практиките за реалното усъвършенстване и развитие на човешкия и културния потенциал на нацията, който не е малък, но винаги се оправдава, че не е по-умен от вчера само защото няма финансови средства — да, и те имат значение, дори голямо — но без наличието на вътрешно осъзнато желание (лична мотивация) и подходящи действия представените тук иначе добри намерения ще останат само препоръки, отколкото курс за водене на иновацията и креативността по пътя на еманципирането и разкрепостяването ѝ, не само външно (повърхностно културно и като по следване на мода), но и концептуално.

В общи линии, изискват се критично мислещи и анализаторско разсъждаващи хора, а не само самозадоволяващи прищевките и влеченията си индивиди.
Прогресът изисква и интелектуални жертви — щом можем да правим финансови такива и все пак оцеляваме някакси, защо да не пожертваме и част от свободното си време за напредъка (усъвършенстването) на себе си и на останалите? Толкова ли не можем да осъзнаем, че едното подпомага другото (въпреки че промените „отдолу“ (от прилагането у една личност на променяща се личностна нагласа с добре обмислени действия и с прогресивна насока) са по-значими и прогресивни в повечето случаи)?

9. Въпреки добронамереността на казаното дотук, нужно е да отбележа, че това мнение не е единственото или неотменно най-правилното или най-добре приложимото — то трябва да се разглежда в комбинация с мвого други, по възможност полярни, позиции, за да можем да си изградим собствено мнение по проблема „за езиците и социума“, което да интегрира по-правилните аргументи, прогнози и схващания в една цялостна, уникално лична, но и в по-голямата си част доказуема във верността си, система от по-прогресивни мисловни и физически операции. Нека ние сме част от динамиката и е време да започнем реално да работим чрез нея и за добра такава, вместо да сме просто нейни покорни безкритични последователи.

Тук е мястото да отбележа, че въпреки че се опитвам да изкажа и словоизлея някои реални истини (къде по-успешно, къде не толкова), остава отворен въпросът за съдбата на българския език и на нас като общество и, като цяло, като биологичния вид „човек“.

Няма единствено правилни или абсолютно ефективни решения за тези сложни проблеми и се изисква прилагането на разнопосочни философии и политики за справяне с (или поне до голяма степен за намаляване на влиянието на) реално вредните процеси в развитието на езика ни и на биологичния ни вид.

Реалността обаче е по-сложна и от най-смелите ни мечти и не прощава половинчати решения, дори и на определен етап те да имат известно положително влияние — всичко подлежи на критика (дори мисленото ни и начина на оценяването на оценителя) и така трябва да бъде, единствено природата не може да се измени в най-фундаменталните си естествени закони (физически свойства).

Ако и това не стане, явно традиционното схващане на „човешкото“ вече не съществува и е неприложимо за хората днес и съответно самата визия за абстрактни концепции, изразени чрез термини като „човешката природа“ (human nature) и „човешкото състояние“ (the human condition) са вече невалидни, т.е. „човешкото“ вече не съществува, заменено от псевдочовешкото или казано по друг начин — същността на „човешкото“ подлежи на промяна и е динамично във времето дори в основите си и няма реално неща, които да са „универсални“ и „непреходни“, когато става въпрос за абстракция като „човешко“.

А това неизменно значи, че истински нечовешкото днес е парадоксално и иронично по-човешко от „човешкото“, от което пък следва, че „човешкото“ като такова вече се е изхабило и е време да бъде радикално унищожено и заменено от по-прогресивен вид, от постчовешкото — Постчовекът (the Posthuman).

Поздрави,
Sah War (sahwar)

П. П. Извинявам се предварително, ако съм допуснал грешки някъде в коментара си, но той излезе по-дълъг от очакваното и не можах да поправя всички грешки.

ІІІ. Неозаглавена статия (от gasmaskdemon) — от React!
Коментарът ми (все още непубликуван, очаква одобрение от автора на горепосочения блог, за да се появи под статията):

Бих подкрепил тази революция, но не такава революция ще спаси Човекът, защото Човекът е вече просто стоката-манипулатор „човек“. Истината не е в човешкото вече, а в надчовешкото, Постчовешкото. И никой обикновен човек не ще схване тази колкото реална, толкова и метафизично-екзистенциална истина, защото умовете на хората не са узрели за нея и затова живеят за преходното, за животинското (продоволствия), продуктовото, за фалш и долни лековерни лъжи като „щастието“, „любовта“, „службата на обществото“, които не само, че НЕ съществуват физически в реалността, но и СА причината за самото падение човешко, както на господарите, така и на овцете.

За да победиш господарите, трябва първо идеологически да ги надхвърляш със светлинни години. Едва малцината господари, схванали отчасти това наистина движат световните процеси — но постчовешкото изисква нечовешкото и не се ограничава до ограничените съзнания, било то господарски или овчи.

Истината е единственият истински значим идеал, защото тя е самата реалност извън ограниченията ни като биологичен вид, затова трябва да променим първо разума/съзнанието си, а после и биологията си, за да тръгнем по пътя на … (това с многоточието е само за просветените, които сами са го открили, а за момента има само ?? такива). Постчовешкото е единственият път към Просветлението и Истината, но то първо трябва да се изстрада човешки и приеме нечовешки истинно, преди да се премине към пълната разруха на цирка „човечество“ — Човекът като класически такъв е тотално мъртъв в постмодерната ни епоха и жалки лъжи и сладко звучащи призиви никога няма да го съживят. Тоталният край на човешкото като материя предстои, духовно човечеството не съществува вече — съществуват само няколко истински свободни одухотворени острова-единаци и някои от тях (по-недоразвитите) използват този си статус, за да владеят света с конци (но поради жаждата си за власт падат по-ниско от тези от истински свободните, които не я искат и не я имат за цел).

Иначе наистина тази революция, която предлагаш, е най-доброто, на което е способно един малко по-свободен член на ограниченото човешко овче стадо днес, но то като план, цели и реализация не е най-доброто, което е възможно като цяло изобщо в реалността.
С други думи, истинската революция е САМО Постчовешката, която по пътя си ще разруши остатъците от деградиращото и почти дегенерирало човечество. А Постчовекът не признава неща като любов, омраза, чувства/емоции, семейство, общество, пари, пазари, правителства, народи, нации, държави или несъществуващи морални системи, измислени, за да контролират подчинението на овцете към господарите. Той познава отчасти и се стреми само към себеусъвършенстването си чрез Истината=реалността и природните ѝ закони (единствените закони, които признава, защото са реално ненарушими, въпреки че никой не ги знае, дори науката, в пълната им цялост и комплексност; ето това СА закони (бел. авт. природните), правните закони са за човеците, за да се регулира легитимното експлоатиране и използване на сила от господарите над послушните, а някои и недотам послушни и вярващи овце. Тоест, за да не може без нарушаването на „справедливи правни санкции, наказания и закони, произтичащи по естествен път“ да се пролее кръвта на господарите, те ви заробват икономически, идеологически-мисловно-подсъзнателно, социално, и по всякакъв друг начин, докато не се самоубиете, не станете послушен безволеви роб или псевдосвободен и самозаблуждаващ се с неща като „родина“ и „щастие“ такъв).

Твоята „революция“ е просто недоразвит реверанс ето на тази Истина.

С (не-) уважение,
sahwar

ІV. За модата като тайфун, който обърква пейзажа на някое крайбрежие (от hubavblog) — от Hubav’s Blog
Коментарът ми:

За съжаление, това е така за мнозинството от хора. За радост обаче, това не важи за всички хора – много предпочитат да се обличат с простовати и често доста стари, дори мърляви дрехи. Важното е след като вече съзнаваш горното, да не се срамуваш и да не осъждаш хора, които се движат, харесват и използват по-евтини дрехи, които нямат нищо общо с модата (в момента). Истински полезното облекло има само 4 свойства: голяма функционалност, удобство при носене, дълъг период на работоспособност (годност) и минималистичен, просто добре изглеждащ, но непретенциозен дизайн (външен вид). Тази „мода“ е вечна, защото идва от необходимостта, модата, която идва от суетата, е просто суета за глупци със слабо самосъзнание.

Защото ако и знаейки го, им се присмиваш или ги гледаш с погнуса, значи ти самият си роб на модата и не искаш да вградиш в съзнанието си, че тя е просто „хляб и зрелища“ за (контрол и манипулация на) масите чрез „панаир на суетата“ (vanity fair) на ниските страсти. Модата не е моят определящ модел, а просто много грозна и измамническа индустрия за печелене от човешките слабости. Всеки сам си е виновен, че се поддава на слабостите си, вместо да ги надмогне — по разбирането на това (и много други неща) се познава умният човек.

П. П. Поздрави за показателната статия, въпреки че не съм съгласен с някои от аргументите ти (особено на този за модата като „най-успешната владетелка“).

• Защо не ми пука дали Бербатов напуска националния футболен отбор?
• Световният купон на българските медии (или парад на суетата (от англ. vanity fair) на глупостта и долността човешка и медийно-циркова…)
• Език сгрешен на моите деди (или защо масовата БГ журналистика въобще не внимава в час по български език, а и в практиката)
• Учени създадоха изкуствен живот (но не съвсем!; един от коментарите е показателен: „Това е началото на края на света за обикновените човеци. Бъдещето е на биологичните роботи, проектирани и произведени без емоции и със засаден интелект“. Според мен, Постчовекът Е истинското бъдеще и никой обикновен киборг не ще стигне до неговото ниво на интелектулно, психически, постполитическо философско-идеологическо, физическо ниво на развитие. Постчовекът, според моята лична визия за него, ще бъде венецът на реалността/природата/Вселената=Истината и никое друго човешко и нечовешко творение не ще го отклони от мисията му…)
• Карикатурите на Чаво (прекрасни бисери — политикоикономически социологически коментари на БГ действителността в стегнат обем)

Източник: Novinar.bg

Чрез: IndieGames.com Blog

Инструкции за инсталация:
0. Ако все още нямате Pekka Kana 2, си изтеглете (търсете файла „PK2 v1.21 Installer (6.6 MB)“) най-новата ѝ версия от официалния ѝ сайт и си я̀ инсталирайте (напр. в C:\Program Files\Pekka Kana 2\, ако работите под WindowsXP). Оттам можете да прочетете и минималните системни изисквания, които са Ви нужни, за да играете спокойно играта.
1. Изтеглете и моя превод от препратката в началото на тази публикация.
2. Копирайта превода в директорията на играта (напр. в C:\Program Files\Pekka Kana 2\languages\).
3. Стартирайте играта и изберете българския превод от падащато меню за селекция на език на интерфейса.
4. Приятна игра! За скрийншоти от играта можете да посетите и стария сайт на играта (в подраздел Screenshots). Ако се интересувате от перипетиите, през които преминах, за да завърша този превод, то продължете да четете и след скока към пълната статия.

Pekka Kana 2 е една от най-любимите ми безплатни 2D jump’n'run игри (наречени още платформъри). Играя я̀ от време на време още от 2004 и винаги е приятно трудна и достатъчно предизвикателна и забавна, за да задържи вниманието ми поне 1 цял час. Отдавна се чудя как мога да дам своя принос за подобряването ѝ и преди около седмица най-после успях да изпълня тези си свои планове – направих собствен превод на играта.
Всъщност български преводен файл вече има (създаден е от сънародника ни с псевдоним iv4n), но неговият превод се визуализира на м@ймуница и това го прави някак незавършен, въпреки че е много кадърно направен. Съответно не би било удачно и да се използва от подрастващи (влияе зле на езиковите им способности, а именно – тласка ги към блатото на „българите, пишещи в Интернет с маймуница“, въпреки че отдавна е по-лесно, по-удобно и дори препоръчително да се пише на български с кирилската азбука, дори е въпрос на национална чест), далеч по-добре е интерфейсът да е изцяло на български. След известно време, прекарано в самия превод на програмата (използвах превода на iv4n като база, а и за насоки), най-сетне успях да постигна този ефект. Идеята ми дойде при прегледа на един от руските преводни файлове за играта, който включваше допълнителни редове с код, който указва да се използва една картинка от директорията на вече инсталираната игра, а именно тази картинка съдържа букви на кирилица (картинки), които могат да се използват в играта.

Дотук добре, но се оказа, че налице са рисунки само на някои от буквите на кирилицата, а на по-голямата част липсват. Авторът на играта вероятно ги е изпуснал, защото не е намирал за нужно да прави дупликати на рисунки-букви, които са визуално идентични с латинските, които играта включва по подразбиране. За да заобиколя този проблем просто използвах любимия си текстови редактор Notepad++ и неговата опция Find and Replace… и замених българските букви, които имат латански дубликати (напр. „к“ с „k“, „х“ с „x“ и т.н.) с латинските им еквиваленти, защото визуално между тях няма голяма типографска разлика. На някои места използвах и малко хитрост (напр. буквите в играта са само ГЛАВНИ и съответно е хитро да заменя „н“ с „h“, защото главните им варианти съвпадат външно, т.е. „Н“ = „H“). Така, постепенно завърших превода, тествах го и поправих стилистиката на места за удобство. Крайният резултат обаче все пак има малко недостатъци, породени от технически причини – напр. при „малкия“ изобразителен шрифт няма кирилско „У“ и затова използвах „Y“, а на места при „големия“ шрифт не се визуализира тире („-“), защото при картинката, указваща външния вид на шрифтовете няма тире при големия шрифт. В общи линии обаче преводът може да се счита за пълноценен за използване и завършен. Предварително заявявам, че преводът е по-неформален (използва „ти“ форма в интерфейса), но това е така, защото в сравнение със сериозни програми, игрите не се нуждаят от иначе задължителното неутрално обръщение в менютата, пък и няма достътачно място за визуализацията на по-дълги изрази.

Дано това не Ви отблъсне и дано се насладите на играта подобаващо! Играта има и официален онлайн форум на английски и сравнително лесен за използване Level Editor (редактор на нива – можете да го изтеглите от същото място както и играта). Поддържа се и Map Store, откъдето можете да си теглите нови кампании (епизоди, които в играта са известни като „islands“, т.е. „острови“) с нива за игра, ако двете кампании, които идват с играта, не Ви стигнат. Авторите на играта имат и блог, ако се интересувате. Скоро пуснаха и онлайн версия на една от другите си игри – Q-Lat 3, която можете да играете оттук (работи само под Mozilla Firefox v3.6+, IE6 и7 не се поддържат).

П. П. Приятно ползване на преводния файл! Възнамерявам и по някое време да пусна видео уроци за превъртане на играта в YouTube акаунта си, както и да преведа на български файла „Ръководство/Указание/инструкции за играта“ към PK2, за да е пълна идилията. Дано съм бил полезен! Специални благодарности на iv4n — без него преводът ми щеше да отнеме доста повече време.

(Този превод е част от инициативата ми HUTPIB-bg, зад която стои призива Help Us Translate Programs Into Bulgarian. Неотдавнашният ми български превод на ASCGen.NET 2 беше първият ми опит в тази насока.)

В Интернет има цяла вселена от прекрасни безплатни или с отворен код игри, откъдето и да започнете, след време ще попаднете на бисери. Ето Ви един такъв приятен уебсайт, компилиращ известен брой добри игри.
А ето и един кратък списък с уебсайтове с новини за indie (independent) games, с която помощ можете да откриете много интересни безплатни независими игри:

• PixelProspector – inDEV
• PlanetFreeplay
• Indie Games Blog
• db.tigsource.com & TIGsource.com
• Google търсене за „indie games“

Note: instructions in English are available on the next page. Just click „2″ below.

As you can clearly see, there have been some dramatic shifts in comparison to my previous results.
And now, for the next one…

The Dante’s Inferno Test has banished you to the Sixth Level of Hell – The City of Dis!
Here is how you matched up against all the levels:

Take the Dante’s Inferno Hell Test

Indeed, I don’t believe in Religion at all – it’s a big fat lie and everyone who knows reality well enough knows that.

Google скри по погрешка Pirate Bay
Знаете ли къде е вашето дете? Проверете в Google картите

Продадоха “Газпром” по погрешка
Шкембе + сухо мляко = сирене за 4 лева
Събират българска с турска филология
СУ: Постепенно ще отваряме ножицата
Матурите в немилост – ВУЗ-овете саботират тестовете на МОН, дават по 50 стотни отгоре, ако първите те препитват вместо да те приемат с оценките от ДЗИ
Бюджетът ни ясен като в Кения – сочи международно статистическо проучване
Уличен сървайвър – Апашите и биячите плашат хората повече от мафията или защо уличното насилие е по-болезненият директен обществен вредител за момента
Дупнишкият модел превзема страната – корупционните мафиотски схеми в БГ край нямат, а въобще не са новост – от 1878 до сега все ни душат чрез мошеничествата между българите (един на друг) в ежедневието и в официалните държавни и фирмени дела…
2050г.:компютрите по-умни от хората – Google и НАСА правят училище за специалисти, които да управляват новите машини. Дано ни го върнат тъпкано!
Google Earth стигна до дъното на океана
Нов домейн .tel се пръкна в нета

Коментар от Моят блог – Да си честитим ли празника?
Коментар от Моят блог – Кирил и Методий?

Изглежда истината е, че в близкото бъдеще мнозинството от хора най-после ще схване това, което малцина знаят отдавна – държавата като структура ще изчезне, човеците също ще бъдат заменени от нещо по-усъвършенствано и интелигентно.
Впрочем, в последно време гледам интересния аниме ТВ сериал Fullmetal Alchemist 2: Brotherhod, римейк на популярния преди няколко години аниме сериал със същото заглавие (F.M.A.). Новата трактовка плътно следва манга първообраза си, в сравнение с първия ТВ сериал по поредицата и предлага интригуващ микс от мелодраматичен сюжет, морални дилеми и сблъсъци на носители на различни такива, както и редовния за съвремменото аниме slapstick хумор, тук поднесен чрез частичната употреба на стила на анимиране chibi, който изразява хипердеформирани фигури и първични емоции в по-детски вид. Можете дори да гледате сериала онлайн като streaming video episodes с английски субтитри (не много легално, разбира се).