Ода на нерадостта

Надолу поместеното стихотворение е малко упражнение по създаване на поезия със свободно стихосложение; едно стихоплетство, подхранено от лични впечатления, подбуди и нерадостни събития.

Ода на нерадостта (Ode to Unjoy/Grief/Sorrow)
песен в 12 стиха от sahwar (sahwar.wordpress.com), януари 2011 г.

Тихо е.
Листата треперят,
ронят се,
търкалят се,
пързалят се,
шумолят
и се пилеят…

А хората,
хората,
хората
дивеят….

А думите,
думите,
думите
се леят…

А книгите,
книгите,
книгите
се реят…

А умните,
умните,
умните
все по-трудно се смеят…

А за децата,
децата,
децата
все по-малко милеят…

А живота си,
живота си,
живота си
мнозина все по-лесно пилеят…

А по клавиатурата,
клавиатурата,
клавиатурата
пръстите често виреят…

А вселената,
вселената,
вселената
безмълвно следи как рожбите ѝ тлеят,
как надеждите ветреят…

А майката природа,
природа,
природа
с динамика и в апатия все така безразлично гледа
как птиците ѝ жално пеят, как избуяват и увяхват и цветя и дървеса…

И тъй и вчера,
и днес,
и утре,
и до края на вечността все таз атмосфера ще се впива,
тишината все така притъпено (ще) убива,
главата все по-болезнено (ще) унива,
вълната със силата на времето болката бавно ще отмива…

И така докато не се появи и разбере Истината,
докато не се възпламени из неизвестното Свободата,
докато разумът не се превърне в едничката сила дива
и не помете жалката сган като буря сред нива…

П.П. За съжаление, синтактичното форматиране на WordPress нещо обърква оригиналния правопис, в който е наблегнато силно на въздействието на отстъпите (indents). Като за реванш можете да видите оригиналната структура (с правилно поставени отстъпи) като изображение от тук.